Есе на тема: "Аз и моето училище" - Траяна Рашкова, 10 год. - "Училище като дъга"
"Училище като дъга"
Ученичка съм. С една дума още съм дете. Мечтая понякога смело, понякога не толкова . Голяма час от деня ми преминава в училище, за това мечтите са ми свързани и с него.
Искам моето училище да е като дъгата-цветно с много настроение, приятни минути и настроение. Искам училище, в което децата да са –така както ги знаят възрастните- чисти и искрени. Искам същите тези деца, да не проявяват насилие и агресия по между си.
Искам учителите в него да са по-добри, с по-вече разбиране и отношение към всички и държанието да им е еднакво. Искам учителите да са като дъгата. Да докосват всеки ученик с определен цвят, така както всеки е различен. В различието да има много спокойствие и сигурност.
Защо искам училището не само моето, но и всички други да са като дъгата-защото дъгата е радост, кой не й се усмихва след дъжда и още, защото дъгата е настроение, защото цветът е обич и емоция.
Искам училището да е отговорност, радост, чувство и цвят. Искам училище –дъга, в което всеки цвят да олицетворява чисти и искрени отношения между учители и деца, между, самите деца, между родители и деца. Всеки цвят да означава и да ни учи на по една хубава добродетел, като човечност, грижовност, любов, приятелство, достойнство и др. Защото ако ги има ще има много усмивки и удовлетвореност в детските лица и сърца. Ще има усмивки в лицата на възрастните, които се грижат за нас. Ще има усмивки в спомените, които създава училището и приятелите и емоциите в него. Училище като дъгата-пъстроцветна и мила, усмихната и добра. Искам за мен и моите приятели и всички деца сигурна и спокойна училищна среда, която да радва, да обучава да възпитава с цвета на дъгата- да възпитавана на обич и с обич, да радва с отношение и грижовност, да мотивира за учене и успех, да защитава всяко дете, което е жертва на насилие.
Искам училище като дъга, в което да има само обич – а не омраза, дружелюбни , а не враждебни отношения. Както дъгата и слънцето светят и радват еднакво всички –така и всяко училище да радва еднакво всички с еднакво отношение, грижа, обич и доверие.
Училище като дъгата, не е непостижимо, нали?!
Траяна Рашкова на 10 г., ученичка в трети клас
Участва от името на Клуб „Емпатия”-МКБППМН-Община Кубрат