Есе на тема: "Аз и моето училище" - Ученици от НУ "Княз Борис I", гр. Шумен

В училище имам много приятели, но най-добрият ми приятел се казва Емре.

С Емре бяхме заедно в дестката градина и той винаги ми е помагал. Изобщо той е добър, ама много добър човек. А хубаво е, че се паднахме и в един и същ клас в училище.

Един ден аз си изгубих буквара. Мама ме взе от училище и си отидох притеснен вкъщи. Колкото и да го търсих, не го намирах никъде.

На другия ден бях ужасно уплашен. Звънецът би за час, а аз нямах букварче. Изкарах часа разстроен и не излязох в междучасие. През това време Емре ми търсеше буквара из стаята и за щастие го намери. Оказа се, че е бил през цялото време под чина ми.

Прегърнах Емре и му благодарих. Вече исках да играя навън, защото можех да чета от моето букварче в часовете, а и мама щеше да е доволна, че съм го намерил.

Емре е ценен приятел. Той ме накара да се почувствам щастлив. Нямаше да е същото в училище без него. Знам,че такъв приятел трудно се намира. И аз винаги ще му помагам.

.   .   .

Помня първия учебен час и първия звънец в моето училище „Княз Борис I”.

Там веднага си намерих много добри приятели. Нашата учителка ни научи да четем, пишем и смятаме. Тя ни съветва как трябва да се отнасяме един с друг и да не се нагрубяваме. Непрекъснато обогатява знанията ни и ни показва пътя напред. Разбрахме, че да знаеш и успяваш е нещо много полезно.

Всеки знае колко е хубаво да удари училищното звънче. Аз искам тази учебна година никога да не свършва, защото трябва да се разделя с любимото училище и да продължа в друго. Искаше ми се то да не е начално и да уча в него до 12. клас.

Горда съм, че уча в това училище!

.   .   .

Училището е нещо, което се помни. Спомням си колко много се вълнувах, когато мама ме заведе за първи път в училище ,,Княз Борис I”. Нямах търпение да се запозная с моите съученици, които ще ми станат приятели завинаги.

Моята първа учителка, добрата госпожа Боряна Желева, ми показа пътя към знанието. Тя търпеливо и внимателно ни учеше да четем и пишем буквите и числата.

Моето училище е хубаво и ми харесва, затова винаги съм в добро настроение, докато съм там, каквото и да се случва. То ми е мило и скъпо и не бих го заменила с друго, ако не се налагаше да отида в по-горен клас, защото то е само начално училище.

 Училището е частица от моя живот и аз винаги ще го помня!

.   .   .

Моето училище се намира в град Шумен и се казва ,,Княз Борис I”. То носи името на български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България.

В моето училище има много прекрасни учители, които се стремят да ни научат на всичко, което те знаят, за да станем по-добри и по-умни.

Моята класна ръководителка се казва Боряна Желева и всички от моя клас много я обичаме, защото тя ни научи на всичко, което знаем. Вече четвърта година сме заедно и всеки път тя ни помага в трудни за нас моменти. Аз се стремя никога да не я разочаровам. Тази година участвах със собствена приказка в Празника на талантите, която се хареса на всички, и тя много се зарадва на моя успех.

Училището е на два етажа. Има голям двор с игрище и детска площадка. Класната ни стая е украсена с табла, портрети, саксии с различни цветя. Тази учебна година си направихме и класна библиотека – кът с любимите ни детски книги, които всеки един от нас донесе от вкъщи и през междучасието може да ги разглеждаме и четем. Единственото нещо, което искам да се промени в него е да има по-голям физкултурен салон.

В училище намирам извор на знания, усещам топлината на приятелството и емоцията на приключенията.

Ето, това е моето училище. Никак не искам да се разделям с него и ще го обичам винаги!

.   .   .

Моето училище се казва ,,Княз Борис I”. Аз много го обичам и всичко в него ми харесва. За мен е удоволствие да идвам всеки ден тук, защото атмосферата е приятна. Често се организират конкурси, състезания и тържества в чест на различни празници. Тук намерих много добри приятели и грижовни учители. Всеки ден се случват интересни неща, които ще помня дълго време.

Понякога си мечтая след време всеки ученик да има таблет и да не носи тежка раница, пълна с учебници и помагала. През междучасието да се играят компютърни игри. Чиновете и дъската да бъдат със сензорен екран, да има басейн за плуване, салон за фитнес и тенис корт.

Учителите са тези, които ни подават ръка по трудния път на познанието, за да продължаваме уверено напред. Понякога им се сърдим,че са строги и взискателни, но си мисля, че те трябва да бъдат такива, за да успяваме.

 Никога няма да забравя голямата цветна сграда, класната ни стая, веселия смях, закачките през междучасието и звъна на училищното звънче!

.   .   .

Казвам се Шани и уча в най-хубавото училище „Княз Борис I” в град Шумен. Там учителите много добре се грижат за нас. Помагат ни да се учим, за да бъде бъдещето ни успешно.

Но има неща, които искам да се подобрят: учениците да спазват правилата, да не се нагрубяват, да не се обиждат, да не бягат по коридорите, да не се присмиват на грешките един на друг и винаги да си помагат. В училище сме като едно семейство и учителите са като наши родители, затова трябва всички да се уважаваме.

Аз обичам моето училище, защото учителите са мили и ни обучават сериозно. Не ми се иска да се разделям с него!