Есе на тема: "Аз и моето училище" - Вяра Богданова, 6 клас,

   Училището се помни завинаги- първият ден, първият звънец, първият учител. И досега ясно в съзнанието ми е онова трепетно чувство, когато мама ме заведе на училище за първи път. С нетърпение чаках да започнат учебните часове и да се запозная със съучениците си. Това е миг, който изпълва думата училище със значение за нещо непознато, но интересно и примамливо.

    Всеки ден минавам през входа на училището, вървя по коридорите, влизам в класната стая и всичко е толкова естествено, защото с годините страхът, нетърпението, неувереността отпадат и всичко става все по-близко и сякаш мое. Свикнах с непознатите преди деца и се привързах към тях, сякаш сме били винаги заедно. Постепенно осъзнах, че прекарвам повече време в училище и със съучениците си,отколкото вкъщи при семейството си. Разбрах, че училището е като втори дом, учителите ни са близки като родителите, а съучениците са като братя и сестри. Или по-просто казано, научих, че класът е едно голямо семейство. Оттук започва пътят на верните приятелства, защото ние пре -живяваме заедно щастието и успехите, страха от провала, изграждаме доверието си един към друг, изживяваме първите си разочарования и неуспехи. Училището е мястото, където порастваме и се развиваме като личности, където опознаваме другите и покрай тях- себе си. Понякога се сърдим на своите учители, че са толкова взискателни и строги, но те се стремят да ни предадат това, което ни е потребно, и го правят, защото мислят за нас и също толкова се привързват.

   В моето училище се научих да пиша и чета на родния си език, с интерес овладявам и още един чужд език, който е път към широкия свят и ми дава възможност да общувам с други хора. Научих от учители и приятели, че трябва да вярвам във възможностите си. Осъзнах, че каквато летва си поставиш, такава и имаш възможност да прескочиш. В един клас сме събрани толкова различни хора, но всеки може да намери мястото си такъв, какъвто е, ако му се даде възможност. Понякога се спречкваме, сърдим се един на друг, но това е знак, че общуваме активно, защото без всички спорове нямаше да се познаваме истински. В моя клас е имало и деца от други държави. Първоначално общуването между нас беше трудно поради разликата в езиците, но след известно време се оказа, че това не е пречка за разбирателството между хорта. Нещо подобно има в историята за Малкия принц и лисицата, които откриват пътя към себе си чрез приятелството, преодолявайки различията си. Общуването с другите хора ни обогатява, тъй като разбираме, че винаги има и друга гледна точка за случващото се около нас.

    Моето училище – това е хубава и сияйна спирка по пътя, наречен живот, откъдето стартираме и тръгваме след мечтите си.