"На вратата на училището пише „Моето училище…“ и това се отнася за всеки, който е прекрачил прага му!" - кратки истории на новите ни училища-партньори

Петя Русинова, директор на ОУ "Н. Й. Вапцаров", с. Селановци

Представете се накратко, г-жо Русинова. 

Казвам се Петя Русинова и съм директор от 2002 година с прекъсване от 3,5 години /2007 – 2011/, когато бях секретар на община Оряхово. Първо искам да споделя, че на вратата на училището пише „Моето училище…“ и това се отнася за  всеки, който е прекрачил прага му като ученик! Точно така – като ученик, преди 51 години и аз станах част от неговата история – та до днес! През далечната 1985 г., още преди да завърша образованието си, станах учител по история и философия, а по-късно обстоятелствата ми повериха отговорността за цялото училище. Но и днес най-щастливите мигове за мен са часовете, в които работя в клас с учениците или като ръководител на ателие „Празникът и хлябът от раклата на баба“.

Какво трябва да знаем за Вашето училище? 

Село Селановци е едно от най-големите села в България. Намира се във Врачанска област, община Оряхово и неговото землище е най-голямо в България. Хората в него „здраво са стъпили на земята”. Затова са издигнали за паметник в центъра на селото две ... мотики. Но за никого не е тайна, че селският човек има своя философия и интересно чувство за хумор. Редом до мотиките, по проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони през 2013 г. се издигна фонтан с формата на Малкият принц. През 2016 г. местен автор обогати композицията с нови фигури, персонажи от книгата на Екзюпери.

ОУ „Н. Й. Вапцаров” с.Селановци  вече има своята над 60 годишна история.

Отворило е врати на 12 януари 1958 г. През различни периоди е било основно, средно и отново основно училище. През 2008 г. на сградата е направен основен ремонт по ОП „Регионално развитие”. Днес в него се обучават 153 ученици в 7 паралелки от първи до седми клас. Има 4 групи за целодневна организация на учебния ден. В педагогическия екип работят 17 професионалисти, за които учителската професия е мисия. Учениците постигат успехи в урочната, извънкласната, извънучилищната дейност, състезанията, олимпиадите на общинско, областно и национално ниво. Училището работи по проекти, финансирани от национални и Европейски програми. От 2013 година е носител на приза „Златна ябълка“ на НМД. От същата година стана и организатор на Националния конкурс за малки философи „Малкият принц“ Селановци. Автори от цялата страна споделят своите интересни разсъждения върху цитати от книгата със същото заглавие на два етапа. По време на втория етап гостуват на селото, училището и учениците със своите възрастни придружители и тези срещи остават незабравими спомени и приятелства.

Училището има изграден екип за личностна подкрепа /трима ресурсни учители, логопед и психолог/, формиран в изпълнение на проект „Включващо обучение” по ОП РЧР за работа с ученици със СОП и продължил в тази област по проект „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие” по ОП НОИР. Възпитаниците му имат възможност, по свой избор, да се включат в извънкласни и извънучилищни дейности, осмислящи свободното им време и създавайки им правилна професионална насоченост. В тази връзка то е едно от  училищата, работещи по проект „С поглед в бъдещето – училището има смисъл” към Сдружение за споделено учене „ЕЛА“. Училищният екип работи в партньорство с Училищното настоятелство, с екипа на ДГ „Мир”, ОДК Оряхово, кметство Селановци, община Оряхово, неправителствени организации. Активно се включва и в дейностите по проект „Всеки ученик ще бъде отличник” на Център Амалипе. ОУ „Н. Й. Вапцаров” три години работи като ИНОВАТИВНО.

ОУ "Н. Й. Вапцаров", село Селановци

Каква е Вашата визия за развитие на училището Ви като приобщаващо?

Училища, като нашето имат предимството да са единствени на територията на населеното място, в което се намират и да не влизат в „неравни битки“ с конкуриращи училища за ученици. Но фактът, че по свое желание да учат в него са избрали ученици от общинския град и от друга община, говори по-ясно от всичко, че грижата за успеха на всяко дете е мисия на училищния екип.

През изминалите 15 години е натрупан изключително ценен опит в работата за приобщаването на ученици със СОП, но цялата история на училището е осмислена с дейности, които гарантират възможност за изява на ВСЕКИ ученик – за талантливите – „сцена“ за изява не само в Селановци  и допълнителни извънкласни занимания, за срещащите трудности – разнообразни дейности за подкрепа. Изключително работещ е фактът, че голяма част от родителите са възпитаници на това училище и те носят в себе си уважението към институцията, признават образованието като ценност и го формират у децата си. Съотношението между представителите на двата етноса – български и ромски е 42:58, но няма проблеми на етническа основа. Ще си позволя да цитирам мисията на училището, така както е заложена в дълго обмислянята Стратегия на училището: „Всяко дете с помощта на учители и семейство днес да развие своите индивидуални способности и чувство за отговорност, за да стане успял възрастен утре!“

Мислите ли, че учителите, учениците и родителите я разбират, споделят и подкрепят?

Значителна част от членовете на учителския екип работят всеотдайно за реализирането на основната и многото съпътстващи я идеи. По същия начин стоят нещата и сред родителската общност. Родителите искат децата им да успяват, но не винаги разполагат с капацитета да преследват последователно целите си. Не рядко не са и необходимият положителен пример за децата си. Една от основните ни задачи е откъсването на ученика от познатия, лесно изпълним и не водещ до никъде семеен модел и разкриването на индивидуалните му способности, формиране на лични цели и самочувствие за постигането им!

Към какво бихте искали да насърчите и вдъхновите читателите на Приобщи.се чрез участието си в проекта?

Иска ми се да усетят убеждението ни, че всяко усилие, вложено за успеха на всяко дете е осмисленото ни „утре“. Няма „големи“ и „малки“ училища. Има училища, в които ученикът отива, защото е убеден, че ще бъде научен, разбран, уважен и подкрепен и училища, в които той е само номер в класа… Приобщаващото образование е толкова многолик процес, колкото са участниците в него. В него днес можем да постигнем много, а утре да ни се струва, че не само не пристъпваме напред, но сме и отстъпили от постигнати позиции. И точно в това е предизвикателството: да не допуснем песимизмът да ни ръководи! Ние успяваме, защото сме приели, че можем да допуснем грешки в документацията /а за никого не е тайна колко много е тя!/, но всяко направено нещо за ученика има своя смисъл и, ако не днес и утре, то непременно някога – някъде – някой ще бере плодовете му!