Час по приобщаване

Аз, класът, ние

Още като дете осъзнавах, че децата в класа ми първоначално са били събрани механично – заедно сме просто защото сме на една и съща възраст. Но в същото време всеки ден стотици хиляди деца и учители по целия свят успяват да превърнат тези механично събрани класове в живи общности от хора, които са приятели, които си помагат, които се гордеят един с друг, които се противопоставят един на друг, решават проблеми, спорят, вземат решения...

В ежедневието си понякога е трудно да усетим какво помага и какво пречи на членовете на една общност да се чувстват добре - спокойни, приети и ценени в нея, какво ги свързва и какво ги разделя. Често това се усеща най-силно, когато общността се изправи пред някаква по-голяма или по-малка промяна: в класа идва ново дете, класният ръководител излиза в болничен, класът се мести в друга стая, дете, което дълго време е боледувало, се връща на училище, класът отива на екскурзия, предстои важен изпит, четвъртокласниците стават петокласници, т.н.

Разбира се, в динамична среда, емоциите, ролите, отношенията и действията също могат да бъдат силно динамични и да бъдат различни от ежедневните, но те все пак се основават на някакви установени практики и усещания за себе си и за другите в групата. Става дума за взаимното доверие, за откритото общуване, за подхождането към другия с търпение и емпатия или напротив.

Не е тайна за никого, че колкото по-сплотена е една общност, толкова по-лесно се справя с вътрешните и външните си проблеми и предизвикателства. Не винаги е лесно човек да пренебрегне личните си интереси, да загърби егото си, да не се поддаде на фрустрация или афект, но когато знаеш, че това има смисъл, че това са твоите приятели, съученици или колеги, които вчера са те подкрепили, за да сбъднеш една своя мечта, а утре ще те вдигнат, ако паднеш, е по-лесно. 

Да си поговорим – но защо?

От една страна, често промените, които поставят интегритетът и щастието на една общност пред изпитание, са свързани с много емоции и събития и човек рядко има време и възможност да осмисли или обговори нещата, които се случват или чувства, заедно с общността си. Затова говоренето и мисленето за НАС като общност е важно през цялото време, а не само в периодите на промени (предимно в негативен план).

От друга страна, както действията ни са повод за разговори, така и разговорите ни създава реалността ни и ни подтиква към действия.

Ако класът има специфичен поздрав, с който се поздравява всяка сутрин или класният често повтаря на децата, че „в нашия клас не използваме обидни думи” и „изчакваме търпеливо другият да се изкаже”, децата ще свикнат да се отнасят едно към друго с уважение и търпение.

Добре е обаче самите деца да говорят по тази тема и сами да създават приобщаваща атмосфера и приобщаваща общност.

Ето защо, ви предлагаме в Дните на приобщаването 2016 да поставите едно добро начало за това като поканите децата да помислят и изразят какво е за тях да са част от една общност, каква е тази общност според тях, как се чувстват в нея, какво биха или не биха променили в нея. Идеи за дейности в тази посока можете да намерите ТУК.

А сега ви представяме идеи за провеждането на

Както вече споменах, промените (положителни и негативни), които засягат общността или части от нея, са повод за това членовете й да се видят един друг в по-различна светлина, да се вгледат в себе си, да погледнат общността си отстрани, да се огледат навън и да кажат какво виждат и как се чувстват.

Чрез следните две игри можете да провокирате у децата  точно това отдръпване от ежедневните ситуации и поглеждането към другия с нов поглед (Игра 1) и създаване на позитивна идентичност на общността чрез откриване на силните й страни (Игра 2).

Нека всяко дете си изтегли името на друго дете от класа. След това нека всяко дете каже пред всички защо според него то и другото дете си приличат. Окуражавайте децата да изберат черти на характера, навици, интереси, а не материални и външни характеристики, както и да подходят с уважение едно към друго.

Случайният принцип на избор на дете може да доведе до това деца, които по принцип не са близки, да се вгледат едно в друго и да намерят допирни точки

Добре е да попитате децата и как се чувстват по отношение на тези свои общи качества или интереси. .

Това е забавна и позитивна игра, която да помогне на децата да видят силните си страни и в същото време да ги провокира да ги използват и развиват (когато е готово „стихотворението”, може да го закачите на стената).

Нека децата изберат някакво словосъчетание, което според тях характеризира класа – „Нашият чудесен клас”, „Най-задружният клас”, т.н. и след това да направят „стихотворение” от думи или изречения, започващи с всяка буква от основната фраза. Напр.:

Неуморни

Активни

Шарени

Интелигентни

Я

Т

Ако този час ви е харесал, можете да направите още един. Планирайте го сами според нуждите на класа или вижте идеи ТУК.

В неголяма общност, каквато е един клас от около 25 деца, появата на нов член в общността (ново дете или нов учител) може значително да промени груповата динамика.

В същото време такова събитие често кара членовете на общността да се погледнат отстрани и да се замислят как изглеждат в очите на новия човек или дори да се замислят как те самите биха искали да се представят в неговите очи.

Бихте могли да провокирате такъв тип размисъл и като разиграете подобна ситуация с помощта на кукла и още един човек (възпитателят от занималнята, педагогическият съветник или дете от по-горните класове, в краен случай, бихте могли да се справите и само вие с помощта на куклата).

Попитайте децата как биха представили класа си на „новото дете”:какъв е класът, какво според тях ще му хареса, какво със сигурност няма да му хареса, какви са правилата в класа, т.н.

Можете да ги оставите да помислят самостоятелно и след това да дискутират, а ако са по-малки дори да нарисуват това, което за тях е най-важно.

Така децата ще научат повече за себе си, за ролите и взаимоотношенията си в общността. Ще видите кои са силните страни и основните проблеми, по които бихте могли да работите.

Бихте могли също така да ги попитате дали биха приели всяко ново дете или има деца, които нямат място в класа им? Какви? Защо?

Тази игра отново има за цел да провокира децата да оценят силните си страни и да видят как силните страни на един човек се утвърждават и допълват от силните страни на останалите в групата.

Играта следва познати за децата термини от филмчетата и игрите: интересите и силните страни на децата са наречени сили  и са в конкретна област. Децата сами се отбелязват, поставяйки своя аватар под дадена област и така могат да преброят силите на класа по математика.

Вместо интереси в съответна предметна област, бихте могли да използвате и сили свързани с определени качества и поведения – оказвам с удоволствие помощ на съученик в нужда, говоря със съучениците си с уважение, изслушвам събеседника си, т.н.