Израстваме заедно
Основната причина да инициираме точно този проект е необходимото постоянно усилие за смислена и градивна връзка между училище, родители и деца.
Разглеждаме училището като среда – динамично променяща се, която, въпреки установените правила и действащи нормативни актове, изисква различна и адекватна грижа от всички. Всички израстваме в тази среда, преживяваме по различен начин времето заедно и се променяме с различен темп и съдържание.
Родителите присъстват през цялото време в училище чрез емоциите, поведението, опитностите, моделите за взаимодействие, с които децата идват. Наричаме ги невидимите раници – някои много по-тежки от реалните ученически раници, други – като балони над реалностите… Дори най-страхотният учител би се затруднил да работи с потенциалите на детето, ако то няма подкрепата на семейството и връзката с родовите си корени.
Друга причина е тревожния факт, че българските деца са функционално неграмотни. Не незнаещи, а с дефицит на умения за прилагането им или свързването им с реалността. Затова в проекта предложихме учене чрез преживявания. Всичките ни учители имат опит в това. А родителят, овластен като обучител през професионалната си роля и експертиза, се превръща и в наставник на всички ученици. И би осветил част от невидимото съдържание на онази „раница”.
Друга причина е, че все по-голяма част от децата са разделени от свои значими близки /майки или бащи/, които работят в чужбина и им липсва тази жива връзка с фигурата на родител. Затова ангажираността и участието на родителите като съмишленик, партньор в училищните дейности, като въздействащ модел за поведение и професионално израстване, мотивира към активност, обогатява детското познание за света през преживяването и практическия опит. Проектът ни бе насочен към този начин на личностно и групово израстване, полезно за всички участници в образователния процес – ученици, родители и учители. За израстване заедно.
Участваха учениците от 1 до 7 клас и техните родители/настойници.
В проекта повишихме социалните и гражданските си компетентности, формирахме различни умения за живот, разширихме компетентностите си по роден и чужд език, дигиталните си компетентности и познания по изкуства, както и научихме за терапевтичното им въздействие. Обученията и тренингите се провеждаха от специалисти /психолози/ за родителски групи и ученици, но и от родители, в тяхната значима професионална роля и опитност.
Участниците преживяваха и учеха в непосредствен контакт със средата и различната роля на родителите си. Отразиха впечатленията си в пътеписи, рисунки, поетични текстове. Изследваха, изпробваха и представиха професии през детското си интервюиране, практически упражнения и игри, срещи, визуализации на мечти и уроци по планиране.
Посетихме гимназия „Михай Витеазул” в град Александрия, Румъния. Проведохме работилници с групи ученици по темата „Граници” – личностни, физически, географски, езикови ограничения и развивахме умения за общуване на английски и роден език. Създадохме приятелства и започнахме реализирането на нов международен проект.
Избрахме лого на проекта със забавна игра, в която участваха над 200 ученици. Проведохме срещи с родителите по класове за засилване на връзката с децата им и над 40 обучения и работилници с ученици и родители.
Снимка: Милена Богданова
Някои добри практики :
1. Родителски групи за споделяне и подкрепа – различните родителски срещи.
Те бяха създадени с цел да отворим защитено пространство за споделяне, за рефлексивност, емпатийност и активно участие в родителската група, без оценяване, а оказване на осъзната подкрепа в израстването на родителите и учениците, осветяване на „невидимите раници”, с които изпращаме децата си на училище.
Някои от игрите за родители и деца, подходящи за родителски срещи:
- „Доколко познавам детето си?” е игра, в която участват и децата, и родителите. Тя разчупва ледовете, създава настроение и сближава родителите в групата. Дава отговори, къде са пропуските ни, като родители и какво може да променим в отношенията си.
- „Моите страхове” е игра, в която родителят може да открие кои от своите страхове предава на детето си, да се срещне с тях и приеме, както и да отправи пожелания за успешен ден на децата от класа.
- игра „Списък на любимите занимания и неща през почивните дни, които не струват пари“ за умението да общуваш ефективно с детето си през игри и общи преживявания, да срещнем желания, интереси, мисли, за които не намираме време за разговаряме с детето си
- игри „Снежен човек”, „мартеница”, „маргаритка”, др. е игра за общуването, за вербалната и невербалната реч, да даваш указания, да разбираш, да изпълняваш. Това е игра, в която родители и деца участват по двойки.
- Йога и медитации, игри на тишината – пространство за отпускане, за издишване и освобождаване на напрежение, тревоги, страхове, пространство за зареждане с енергия, усмивки, приятелска подкрепа
- От мечтата до целта – игри за екипност и умения за планиране- подходящи за работа и с деца, и с родители.
Снимка: Милена Богданова
2. Работилници с родители
- Селфи с моето семейство - за изследване на родовите корени, за засилване на връзката между родителите и увереността, че всяко дете е обичано, ценно, че носи от силата и слабостта на миналото, че има силата да променя към добро и е надежда за бъдещето
- Фотоизложба, рисунки на семейството, 3D инсталации за онова, което събира семейството.
- Засаждане на дървото на моето семейство / моя клас – осмисляне на семейната система, на модели и поведение.
- Игри на предизвикателство – за избор и изследване пътя на популярна личност от историята ни, на творчеството или дейността и представяне на конкретен продукт с изводи, озарения от преживяването за детето.
- Доброволчески инициативи и подкрепа за смислени каузи.
В края на учебната година децата обобщиха резултатите от дейностите. Подготвиха за печат и издадоха първата си книга „Израстваме заедно. Уроци от деца за възрастни”, в която приложиха и работни листи за 18 любими и вдъхновяващи професии. Книгата бе представена и раздадена като учебно помагало за новите ни ученици.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение за споделено учене ЕЛА и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
Милена Богданова, психолог, СУ "Николай Катранов", гр. свищов