Есе на тема: "Аз и моето училище" - Диляра Ииазова, 1 клас

Аз съм първокласник, най-малката съм в нашия клас, мама и татко ме записаха на шест години, заради голямото ми желание да съм ученичка.

Никога няма да забравя първия си учебен ден. За него мама ми купи мечтаната раница с колелца, бяло-черна рокля и голям букет с цветя за моята нова учителка. Цяла вечер не спах, сутринта рано още беше тъмно, станах и сама се облякох. Сложих и раницата на гърба си и взех букета в ръка. Мама и татко още спяха. Обух си обувките и започнах да обикалям нашата къща подскачайки. Повтарях си стихотворението, което щях да кажа на всички в училище и нещеш ли... спънах се и паднах. Чорапогащника ми се скъса, букета за класната ми се смачка и на някои цветя им се счупиха дръжките:

–  Оле-ле... ами сега!

Мама и татко скочиха навън по пижами, чули шум и моя плач. Аз незнаех, какво да кажа. Мама много се ядоса. Тя беше купила резервен чорапогащник, но цветя нямаше от къде да купим. Букета неставаше за нищо. Неможех да отида с празни ръце в училище и то на първия учебен ден, за това реших да нарисувам букет с цветя.

 Тържеството започна точно в девет часа, нас първокласниците ни повикаха първи да си кажем стихотворенията. Много се вълнувах, но го казах без грешка. После всички се хванахме за ръце и менахме под един голям полувенец от цветя. Дадоха ни залък от пита с мед и влязохме в училище. Преди да влезем в класната стая всеки подари на госпожата своя букет. А, аз извадих моя нарисуван букет и откровенно казах:

- Тази сутрин паднах, смачках и счупих букета, който мама купи, но нарисувах друг специално за Вас. Заповядайте! – госпожата го погледна, усмихна се и каза, че е най-хубавия от всички.

На следващия ден тя го закачи на таблото  „Аз мога да рисувам” и написа под него – „Букет за първия учебен ден”.

Букетите на другите деца увяхнаха, но моя още стои там на таблото, за да напомня, че най-хубавия букет не се купува с пари, а със „сърце”.