Да преподаваш таблицата за умножение по интересен начин

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
10/04/2015 - 10:00

7:40 сутринта. В 104 ОУ “Захари Стоянов”, гр. София второкласниците от “г” паралелка се приготвят за час по математика с госпожа Илиева[1].  Докато учениците се настаняват по местата си,  дежурният се суети около катедрата, а едно дете помага на госпожата да настрои интерактивната дъска.

С биенето на звънеца суматохата постепенно утихва, а дежурният обявява началото на часа. Започваме с упражнения за умножение и деление: на екрана се появява голям котарак, който показва задачата, а три уплашени мишлета държат пред себе си възможните отговори. „Да видим - кои мишлета са сбъркали и ще попаднат в лапите на котарака... Как мислите вие, кой е верният отговор?“

  

Веднага изниква гора от ръце, въоръжени с т.нар. огледала:  хартиени ветрила, на които децата сами са написали цифрите от 0 до 9, както и три личица: усмихнато, равнодушно и тъжно. Учениците припряно разлистват ветрилата, за да намерят цифрата, която показва верния отговор. Всички те работят със сходно темпо и без почти никакви грешки, включително едно от децата, което има обучителни трудности, и чийто напредък г-жа Илиева отдава на успешната съвместна работа с ресурсната учителка Михаела Минчева.

„Някой тропа по шкафа, чувате ли го? Иска да излезе, той отдавна не ни е идвал на гости.“

Вълна на въодушевление преминава през класа: „Бърборино! Бърборино! Откога не си идвал!”

Госпожа Илиева отваря шкафа зад катедрата и оттам се показва Бърборино: ръкохватка за горещи съдове, преправена като кукла за театър. Бърборино поздравява децата и ги предупреждава да внимават, защото е дошъл да провери колко много са научили. Сред отговорите на задачите, които им поставя Бърборино, се чуват и други закачливи коментари: „Бърбориноо, а ти на колко години си?“

Бърборино си тръгва и идва време да решат няколко по-трудни примера на дъската. Няколко деца излизат едно след друго и записват решенията, докато обясняват как са стигнали до верния отговор.

„Виждам, че вече се изморихте – обръща се госпожа Илиева към класа, – хайде малко да се размърдаме. Всички да станат прави.“ В това време е извадила три пръчици с различна фигура на върха: триъгълник, квадрат и правоъгълник – всяка форма е сигнал за различно движение - скочи, плесни с ръце, завърти се.

Часът е почти към своя край, време е да си запишат задачите за домашно. Г-жа Илиева им благодари и ги поздравява за добрата работа, след което ги подканя да измерят настроението в края на часа. Двайсет-и-няколко усмихнати нарисувани личица се изстрелват нагоре. Един ученик от първия чин ми подава своето ветрило с нарисувано усмихнато лице: благодаря му и аз го вдигам пред класа. В това време г-жа Илиева забелязва едно тъжно лице в дъното на стаята: „А ти защо си тъжен?“ „Защото вчера на футбола се контузих и още ме боли“ „Сега питаме как сте се чувствали в часа“ „Ааа, ее тогава така“: сменя го с усмихнато лице.

 


[1] Г-жа Красимира Илиева е учител от 104-то ОУ „Захари Стоянов“, които са наш партньор по проекта „Едно училище за всички“. Във връзка с работата ни по проекта, присъствахме в нейния час, който силно ни впечатли и стана повод да напишем горната статия.

Снимки: www.autopresseducation.co.uk 

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин