Как да се справим с повишената двигателна активност при децата

Всички знаем, че физическата активност е много важна за здравословното развитие на децата. Много деца не са достатъчно активни физически след училище. Живеят в градска среда, която не позволява да бъдат навън, да са сред природата. Безопасните, открити пространства, където децата могат да играят, са ограничени, а освен това голяма част от родителите, от съображения за сигурност, предпочитат да возят децата си с автомобил до училище, вместо да ги оставят да ходят пеш или да карат колело до там.

Повишава се и процентът на децата с наднормено тегло, основна причина за което са  ограничените възможности, или дори липсата, на достатъчно физическа активност. Друг страничен ефект на застоялия начин на живот е и това, че обикновено мястото, където децата „изпускат парата“, е именно класната стая.

Освен всичко това обаче има и деца, които получават  достатъчно възможности за физически занимания, но имат толкова много енергия, че просто е немислимо да стоят мирно на едно място. Те изглеждат така, сякаш никога не могат да се изморят, постоянно правят нещо - движат се, подскачат, шават; имат изключително много заряд и обикновено винаги са активни на пълни обороти.

Нещо, което е наистина трудно за прекалено активните деца, е това, че те наистина нямат представа какво е да са тихи и мирни. За тези деца тяхното активно, безспирно и ангажирано състояние, е нормалното им състояние. Понякога те напълно осъзнато биха отрекли, че са неспокойни, дори и през цялото време да пипат различни неща, да шават и да се движат из стаята. („Но аз не съм мърдал, стоях си съвсем спокойно!“)

„Постоянно ми казват да седя мирно, но аз си мисля, че те просто се заяждат с мен. Един ден гледах себе си в едно видео от сватбата на братовчед ми и бях наистина шокиран. Всички други деца си седяха и гледаха церемонията, но не и аз. Аз бях под стола, после се бях качил на него, после долу, оглеждах се постоянно, правих странни физиономии, опитвах се да говоря с мама, разкопчавах и закопчавах копчетата на ризата си…“

Всеки има нужда да получи стимулация през сетивата си за допир, мирис, вкус, зрение, слух, да усети тялото си и позицията му в пространството. Ето защо сензорната депривация е наистина мъчителна за децата, тъй като те са лишени от постъпващи стимули.

При всеки човек нивото на стимулите, които са му необходими, за да се чувства комфортно, варира. Ако не вярвате на това, направете си малък експеримент на следващата учителска среща. Обърнете внимание колко от вашите колеги имат нужда да си създадат своя лична стимулация – като например си играят с химикала си, тефтера си или каквото имат под ръка, въртят си косата, барабанят с пръсти по масата и т.н.

Учениците също имат нужда от стимули, и то в по-голяма степен, за да си осигурят комфорт. Тази нужда от сензорни стимули може да се изразява в постоянното обръщане назад, люлеене на стола, щракане на химикалката, навиване на руло на тетрадката или листите, което е дразнещо за другите около тях.

„Странно е, но когато ми кажат, че трябва да стоя мирен и да не пипам нищо, пръстите ми просто сами се движат и не знам какво да правя с тях. Не е приятно усещане, сякаш нещо не е наред с ръцете ми. Веднага щом докосна нещо и мога да си играя с него, дали това ще е кламерче или химикалката, напрежението в ръцете ми спира и се чувствам отново добре.”

Някои ученици имат належаща нужда да си общуват физически с другите деца, физическият допир за тях е много важен стимул. Те блъскат другите, бутат се в тях, боричкат се, прегръщат ги и се опитват постоянно да ги пипнат, да ги докоснат. Да стоят подредени в редица или колона би било истинско предизвикателство за тези деца. Те не могат да устоят да не дръпнат детето, което е пред тях, или да се блъснат в детето зад тях, постоянно създават суматоха.

Забелязвали ли сте как някои деца не могат да седят мирно на пода? Те се подпират на ръце, протягат краката си  и постоянно мърдат назад-напред. Причина за това може да е например, че нямат добър мускулен контрол на горната част на тялото си. Без този мускулен контрол е много трудно да успееш да си седнал и да балансираш позицията на тялото си.   

Преди всичко е важно да предоставим възможност за физическа активност.

• Трябва да приемем факта, че малките ученици имат нужда да бъдат физически активни през повечето време от деня
• Също така някои хора, в това число и възрастни, се нуждаят от постоянна физическа активност.
• Насърчете родителите да включат децата си в ежедневни физически занимания. Варианти са освен участието в спорен клуб или ходенето на танци, също вървенето  пеша до училище, разходки в парка вместо седене на компютъра или гледане на телевизия.
• Уверете се, че всички ваши ученици имат достатъчно възможности за избор за дейности на открито. Някои деца имат нуждата от силни физически натоварвания, за да освободят напрежението и да станат по-спокойни.
• Позволете на учениците, които просто не могат да седят седнали в продължение на целия час, да се движат, като посочите основателна причина за това. Нека да помагат в събирането на писмените работи, да избършат дъската, да донесат тебешири.
• Ако е възможно организирайте някое занятие вместо в стаята, навън на двора. Това ще задоволи потребността на децата от просторно, открито място, където да се чувстват „на свобода“.
• Насърчете физически активните ученици да се включат в спортове, където се изисква физическа издръжливост и много енергия.
• В зависимост от местоположението на училището, предложете на родителите да позволят на децата си да ходят пеша на училище, вместо да бъдат возени с кола или да пътуват с автобус.

Включете физически дейности в училищната програма за деня. Малко преди края на часа отделете време за игри.

Снимка: www.Pixabay.com