Как музиката се превръща в "сериозен" предмет

„ Искам да благодаря САМО И ЕДИНСТВЕНО на госпожа Батанова, защото без нея нищо от това нямаше да се случи!“:)

Така звучат думите на Ерика, ученичка  в VII клас и участничка в 20-я юбилеен концерт „На крилете на песента“  на  ОУ „Васил Левски“ – гр. Правец, когато излиза на сцената да приеме своята награда.  И сигурно, когато още много благодарности като тази се чуят спонтанно от децата, изпълнители в конкурса, трудността да опишем с думи дългогодишните усилия на учителят по музика, госпожа Батанова, става по-малка.

Решихме да ви срещнем с нея, за да ни разкаже за годините на целенасочена грижа за таланта на нейните ученици и за това как предметът музика в едно общообразователно училище се превръща в „сериозен“.

Госпожо Батанова, фестивалът „На крилете на песента“ е стартирал по Ваша инициатива преди 20 години. Разкажете ни как започна всичко, какво Ви провокира да стартирате?

Всяко училище изгражда своите традиции с години упорит труд, вдъхновение и последователност. Те се превръщат в истинско предизвикателство за поколения ученици, родители и учители и изграждат облика на училището пред обществеността. Пример за такава утвърдена традиция е певческият конкурс „На крилете на песента“, който подготвихме за 20-ти път.

Историята на този конкурс започна съвсем спонтанно и естествено. Налице бяха два важни фактора – даровити деца и това, че като млад учител по музика бях силно мотивирана, научена да обичам песента и с голямото желание да предам това и на децата.

Стремежът ни е всяка година да го обновяваме и подобряваме. Радваме се на професионално жури, имаме приз и емблема, екип, който подготвя цялостния спектакъл.

Казват, че, когато едно събитие се случи повече от три пъти, то вече става традиция. Концертът „На крилете на песента“ е не само утвърдена 20-годишна традиция в училището, но се е превърнал в значимо събитие за целия град. Идвало ли Ви е да се откажете и да се върнете в границите на училищния кабинет? Какво най-силно Ви е мотивирало през тези 20 години да съхраните тази традиция?

Никога заради децата не ми е идвало да се откажа. В никакъв случай. Имало е напрежение, имало е пречки, дискусии в екипната ни работа. Трудности за средства, технически проблеми, решения в последния момент и т.н. Но говорейки за тези неща, осъзнавам, че те са маловажни и моментни. Защото факторът тук са децата и след всеки един концерт аз съм провокирана от ескалиращото им желание и планове за следващата година. Това ме задължава и мотивира всеки път.

На фестивала се изпълниха изключително разнообразни като стил песни, от различни периоди, при това на различни езици – от златни български изпълнения като „Песен моя“ и „Безсъние“, през руска класика като „Катюша“ и „Ваше Благородие“, до съвременни хитове като „Listen”, “A Little Party” и „Derniere Danse”. Как избирате репертоара за концерта?

Участниците са на различна възраст и затова репертоарът е разнообразен и съобразен с възрастовите особености на децата. Като цяло залагам на красотата на „Нейно величество Песента“. Разучаваме дадена песен с естетическа мотивация, защото е прекрасна, а не защото е нужна за някой празник или защото е в задължителна. Смятам че по този начин ние педагозите можем да бъдем конкурентноспособни и в новите съвременни условия да се противопоставим на негативните тенденции и битовизма, които се натрупват при масовото тиражиране на музика.

Много съм горда, че децата през всичките тези години изпяха много песни и че знаят имената на велики музиканти като: Чарли Чаплин, Арета Франклин, Трейси Чапман, Йосиф Цанков, Хендел, Валери Костов, Глен Милър и др. Повод за гордост са и някои емблематични заглавия от репертоара ни: „Я помню чудное мгновение“, „Memory“ – ария на Гризабела от мюзикъла „Котките“, „Don’t cry for me Argentina“ – от мюзикъла „Евита“, „Не буди меня, мама, так рано“,“Сбогом мое море“ и др.

Концертът има и състезателен елемент - има и щастливи победители, и разочаровани победени. С какво според Вас този фестивал е важен за учениците Ви, за училището и общността?

Състезателният елемент е наложен от спонтанното желание на децата да се изявяват, сравняват и конкурират помежду си. Това ги мотивира допълнително. А чрез конкуренцията те придобиват опит и израстват.

Фестивалът е значим за учениците, защото работата по подготовката му е творческа,освободена от стереотипи; защото тя ги насърчава да развиват и усъвършенстват таланта си. Тази изява обогатява и общата им музикална култура. И най-важното за децата – удовлетворението и наградите, които получават за вложения труд. Най-добрите изпълнители участват и печелят награди на Национални и Международни конкурси.

Училището, и местната общността са съпричастни към техните изяви и в годините се забелязва тенденция на все по-широка родителска подкрепа. Концертът вече е част от Майските празници в гр. Правец и е най-очакваното събитие. 

Какво е мястото на музиката в училище ОУ „Васил Левски“, гр. Правец? Срещате ли подкрепа и разбиране у колегите, родителите, директора?

Благодарение на ръководството, в училище е създаден кабинет по музика, оборудван с техника и пиано, в който всеки ден след учебните часове децата се занимават с музикални дейности- пеене, пиано, солфеж. Той се е превърнал в емблематично място в училищния им живот.

Най-голяма подкрепа срещам в лицето на Директора на училището Г-жа Котова, която ме насърчава, мотивира за по-сериозни изяви и конкурси, помага в организирането и провеждането им.

Какъв съвет бихте дали на свои колеги по музика, които се сблъскват с нагласата на свои колеги и родители, че по-смислено би било музиката в училище да бъде заменена с математика и английски език?

Когато говорим за музика и за активно участие и общуване на децата с музиката, бих искала да спомена за статията на руския учител по музика Б.Рачина, в която тя твърди, че певческата дейност е най-достъпния способ да се музицира. Практически всяко дете може и желае да пее /с много малки изключения/. За да поискат децата да запеят е необходимо учителят да им покаже красотата на певческия глас, да направи интересен за тях процеса на обучение, да убеди децата в техния успех при определено трудолюбие, внимание и настойчивост.

Това ме кара да мисля, а и практиката ми ме е убедила, че когато децата се занимават с музика и развият тези си качества, това им помага да бъдат по-успешни и по другите предмети.

Няма по-значими или по-незначими предмети. Но аз смятам, че това което ги отличава един от друг е любовта и личното ни отношение в преподаването. Аз влагам много любов в работата ми с децата.

Когато в края на концерта се качихте на сцената, се обърнахте към учениците си, за да им благодарите на свой ред. Какво бихте казали на деца от други училища, които искат да се занимават с музика?

Мили деца,

Музиката е прозорец, през който вие може да гледате и достигнете до своите мечти и да направите света около вас по-красив, по –желан. Отваряйте често този прозорец не само за себе си, а и с мисълта, че през него ще гледат и вашите приятели, родители и близки. Заниманията ви с музиката ще ви направят по-чувствителни за красивото и доброто!

 “На крилете на  песента“ възниква през 1996 година и днес е не само емблема на училището, но и част от майските дни на културата в град Правец. Изпълнителите са деца на възраст от 7 до 14 години и представят не само училището и града си, но и България на международните музикални конкурси. Успехът на фестивала и интересът към музиката, който госпожа Батанова запалва у своите ученици, провокират директора на ОУ „Васил Левски“, госпожа Котова, да планира от догодина ЗИП музика в 1 клас.

Снимки: Галин Йотов, учител по информационни технологии в ОУ "Васил Левски", гр. Правец