№3. Комуникиране на уважение към учениците

„Децата могат и да забравят какво сте им казали, но никога няма да забравят как сте ги накарали да се чувстват.“

Карл Бухнер

Всички имаме типове хора, с които общуваме по-лесно, по-приятно ни е и взаимодействието ни с тях е полезно и за двете страни. Същото е и с учениците – преподаването и общуването с някои от тях върви гладко, чувстваме се сякаш сме на една вълна с тях, а с други комуникацията е по-трудна, има спадове и върхове, чувстваме се несигурни, понякога нервни и притеснени. Всичко това е напълно нормално, но в ролята си на професионалисти трябва да направим всичко възможно да не даваме израз на това, още по-малко по неуважителен и груб начин.

Всяко дете заслужава да се отнасяме към него с уважение и да зачитаме личното му достойнство. Всяко дете трябва да знае, че е прието, че е ценно, че е част от групата.

Когато учениците идват на училище, поздравете ги поименно и ги попитайте как са. Това кара децата да се чувстват забелязани, значими и добре дошли в училище. Това важи в особено голяма степен в преходните класове – първи, пети, осми клас, когато трябва за кратко време да запомните много имена. Направете това съзнателно усилие и ще забележите положителния ефект от него. Децата ще ви приемат за някого, който се интересува от тях и  на когото може да се има доверие. Покаже те на децата, че са важни като личности, а не само като ученици, че са значими сами по себе си, а не като номера в дневника. Нека уважението към децата личи в тона ви и в думите, които избирате да използвате. Всяко „моля“ с усмивка, „искрено благодаря“, смело „извинявай“ ще намери отзвук в общуването на учениците помежду им, което ще направи атмосферата в класната стая по-приятна и приятелска, а от там и преподаването и ученето по-ефективни. Не забравяйте, че сте ролеви модел за учениците си и вашето отношение към тях ще се отрази като в огледало в тяхното отношение към вас и в отношенията им помежду си.

Когато трябва да се справите със социално неприемливо поведение от страна на ученик, обсъдете и коментирайте постъпката му, а не личността му. Ако едно дете започне да вярва, че е неразумно, лошо, глупаво, то ще се държи като такова.

Създавайте в час и в междучасията предпоставки за сътрудничество и условия за уважително взаимодействие. Например, предложете на децата игри, в които да си дават позитивна обратна връзка, да си правят комплименти, да участват в съвместни проекти. Когато децата се чувстват оценени и като партньори помежду си, ще дават най-доброто от себе си, за да поддържат тази атмосфера на доверие и подкрепа. Показвайте им често, че забелязвате и оценявате проявите им на щедрост, загриженост и уважение един към друг и към вас.

Pic credit: https://www.freepik.com/