№4. Комуникиране на наблюдавани силни страни, трудности и предпочитания за учене на учениците

„Добрият учител преподава от сърце и душа, а не по учебник.“

Неизвестен автор

Често учениците, особено в начален етап, нямат навици да обръщат поглед към себе си да мислят за това как учат. За много от тях е трудно да намерят най-ефективните начини, чрез който да разбират дадена концепция, да запомнят обем от информация, да направят взаимовръзка между две идеи, да разберат как нещо работи, да опишат или демонстрират наученото. Тук отново на помощ идва учителят.

По съвсем естествен начин повечето учители забелязват силните страни на учениците си, характерните им трудности, интереси и предпочитания за учене. Често те интегрират своите наблюдения в преподаването и изпитването на учениците – за да им помогнат да дадат най-доброто от себе си и да минимизират трудностите им. Но колко по-ефективен би бил този процес, ако помогнем на учениците да са по-рефлексивни за собственото си учене и ги окуражим сами да ни дават насоки. 

За да подпомогнете собствените си наблюдения за това как учат учениците, давайте им често възможности за избор между една или друга задача – например – дали да чуят инструкцията на запис или да я прочетат, дали да направят линеен план на урока с подточки или да го оформят като схема, дали първо да видят демонстрацията и после да чуят обяснението или първо да чуят обяснението и после да видят демонстрацията, а защо не и сами да направят експеримента и да се опитат сами да обяснят какво виждат. Всички извличаме различна полза от едни и същи дейности, затова е важно да има разнообразие, от една страна, и едновременни алтернативи, от друга страна. Например една група може да избере да учи като си подчертава ключови думи от урока в учебника, а друга да слуша текста и да си води записки. Днес повече от всякога електронните технологии позволяват бърз и разнообразен достъп и обработка на информация.

Когато забележите, че детето среща трудности, го окуражете да сподели какво точно от дейността го затруднява. Не се осланяйте на предположения, още по-малко пък такива от рода на „мързи го“, „няма интерес към предмета“, „толкова му е капацитетът“ – винаги изхождайте от позицията на съществуваща трудност, с която детето би могло да се справи, ако бъде подкрепено в това. Заедно с него изберете нов подход и го окуражете да наблюдава дали има някаква промяна – дали задачата става по-лесна или по-трудна за него, това ще му даде знак, че може да има контрол над ситуацията и ще свали голяма доза от вероятно натрупалото се напрежение.

Подпомагайте децата и при развиването на силните им страни и ги използвайте при изпитванията, за да могат да покажат най-доброто, на което са способни. В същото време ги окуражавайте да развиват и други свои умения, за да могат да разчитат и на тях, когато се налага.

Pic credit: https://www.freepik.com