№6. Комуникиране на успехи
„Никога не обезкуражавайте някого, който напредва, колкото и да е бавен този напредък.“
Платон
В живота си на възрастни всички дефинираме успеха по различен начин, защо тогава очакваме учениците, които са уникални личности, да преследват едни и същи цели и да са успешни спрямо предварително зададени от нас критерии?
Много често, когато работим с деца със специални образователни потребности, успяваме да подходим към дефинициите си за успех диференцирано и да виждаме напредъка на детето, колкото и малък да е той понякога. Сравняваме настоящите постижения на детето с постиженията му преди месец и искрено се радваме на успехите му.
При т. нар. надарени деца или при децата, на които учебната система просто сякаш пасва като ръкавица, и те учат и напредват по-бързо от връстниците си, приемаме успеха за даденост и ги сравняваме преди всичко със съучениците им и сякаш по-рядко със собствените им умения и постижения от преди седмица или две. Не пропускаме ли така възможността да отпразнуваме личните им успехи, тоест когато успяват да надскочат себе си, и да им предлагаме достойни предизвикателства така, че наистина да се развиват според потенциала си?
Но къде в картината остават децата, които някак си са винаги по средата? Които учат, но не ни изненадват с нищо, които се справят добре с половината задачи на контролното, но винаги допускат и грешки; които не създават проблеми в час, но и рядко ни впечатляват с нещо особено в разсъжденията си. Как дефинират успеха тези деца? Винаги ли се съизмерват с напредналите си връстници? Или се сравняват с децата, които работят със специалисти и ресурсни учители? Полезно ли е едно такова, често болезнено, съизмерване с другите в дългосрочен план, когато винаги ще има по-добри в нещо от теб и по-зле представящи се? Как ще се научиш да измерваш, приемаш и празнуваш собствените си успехи и собствения си напредък, ако не подозираш за тях? Ще имаш ли смелост и увереност да се предизвикваш и да надскачаш очакванията, които другите имат за теб и които самият ти имаш за себе си.
Помогнете на тези ученици да видят успеха си, да усетят как уменията им се усъвършенстват, да почувстват как увереността им се увеличава, как стават все по-добри в ранглистата, в която се състезават със самите себе си. Всичко това може да помогне на детето да се развие значително в някоя област и да открие неподозирани заложби. Всичко това, разбира се, може и да не извади наяве блестящ гений, но със сигурност ще помогне за израстването на един уверен човек, който е наясно със своите успехи, не се страхува да ги забелязва и да се гордее с тях.
Pic credit: https://www.freepik.com/
