Оценяване на учениците в приобщаваща среда

Виктор е преместен от специално в общообразователно училище. Той се радва, че ще бъде с приятелите си. Виктор полага много усилия да подготвя уроците си и всички му се възхищават за това. За съжаление, обаче, оценките му често са доста ниски и той е разочарован, „Каква полза има да се старая, щом винаги получавам слаби оценки.”

Мария и родителите й се радват, че тя ще учи в общообразователно училище, защото тя не само ще получи академични знания, но и ще има възможност да общува със своите връстници, ще се учи да бъде независима, няма да се различава от останалите деца. Родителите й бяха щастливи, че това наистина се случваше, но бяха силно разочаровани заради това, че оценките на Мария отразяват само нейните академични знания, без да взимат предвид развитието й във всички други области.

Проблемът с оценяването на децата е многостранен и има отношение, както към детето, така и към неговите родители и разбира се, към учителите. Той е също така и по-сложен за децата с нужда от допълнителна подкрепа, които в общообразователното училище могат да получат и по-ниски оценки отколкото техните връстници в норма (Munk and Bursuck, 2001).

Често учителите са изправени пред избора да оценяват по строгите стандарти за оценяване и така да спазват законовата уредба или да насърчават и оценяват прогреса на всички деца в обща класна стая.

1. Постижения – спрямо установените стандарти, като целта е да се удостовери доколко детето е постигнало поставените за всички деца цели.
2. Напредък – Да посочи напредъка на детето за определен период от време
3. Усилия – Да оцени положените от детето усилия и постоянство в ученето.
4. Сравнение – Да сравни учениците в контекста на техните компетентности, напредък, и усилия.
5. Планиране на преподаването – Да идентифицира силните страни и нуждите на учениците и да ги групира за преподаване.
6. Ефективност на преподаването – Да провери доколко ефективен е даден метод на преподаване.
7. Мотивация – Да мотивира учениците да учат, да възнагради успехите им и да подобри себеуважението
8. Обратна връзка – Да даде обратна връзка на учениците и на семейството
9. Образователно и кариерно планиране – Да подпомогне учениците, семейството и училищната общност да планира курсовете и извънкласните занимания, от които учениците имат нужда.
10. Матури – Да удостовери дали ученикът има право да се дипломира, или да премине в по-горна степен.

Отговорност от страна на училището - Посредством измерване на успеха на учениците, училището може да удостовери пред общината, министерството и др. институции способностите и професионализма на своите учители.

Често оценката е повлияна от фактори като усилието, което ученикът полага, поведението му, участието и присъствието му в клас (Marzano, 2000).

Необходимо е политиката за оценяване на учениците да е гъвкава и да е практически лесна за следване от страна на учителите. Да насърчава индивидуален подход и използване на методи, които да адресират различните стилове на учене и нужди на децата, да дава позитивна и полезна информация, както на децата, така и техните родители, така че да подобри тяхното учене.

Необходимо е училището да прилага оценъчна система, която да бъде многопосочна, както и балансирана между академичен успех, присъствие, участие, поведение и други променливи, които подкрепят ученето.

1. Съобщавайте очакванията си и предоставяйте насоки за оценяване на децата. Представянето на учениците се подобрява, тогава, когато учителите ясно казват на учениците и на родителите своите очаквания и споделят своите насоки за оценяване на работата на децата (О’Connor 1995). Например, в началото на учебната година, или на срока, учителите правят преглед пред родителите и учениците на факторите, които те ще взимат предвид, на домашните работи и на критериите, по които ще оценяват децата.
2. Регулярно информирайте учениците и родителите по отношение на напредъка на всеки ученик. Подобна процедура помага на всички да разберат критериите и да са наясно с фактическия напредък, така че родителите и ученикът да не бъдат изненадани. Това помага също така да се променя своевременно и стратегията на преподаване от страна на учителя.
3. При оценяване, взимайте предвид едновременно различни видове задачи, участие в клас, домашна работа, които да отговарят на нуждите, на стила, на силните страни на различните ученици. Вместо да оценят само по показаното на теста или контролното, учителите могат да вземат предвид и представянето при различни по вид домашни работи или работа в клас, участие в клас, присъствие и поведение.
4. Предлагайте различни начини на оценяване, освен традиционното изпитване, като например – творчество - създаване на нещо, портфолио, разрешаване на даден проблем, представяне на задача или домашно, участие в експерименти в различни часове. Всички тези компоненти показват степента на знания и умения на детето.
5. Предоставяйте обратна връзка на учениците по задания и ги оценявайте след като сте приключили с научаването на даден материал, а не докато го учите. Това може да включва предоставяне на задачи, които не предвиждат оценяване, както и на материали и възможности за упражнение по темата. Напътствайте децата в този процес, така, че техния опит в ученето да се обогати допълнително.
6. Включвайте децата в процеса на оценяване. Децата сами или взаимно могат да оценяват работата си. Това ще им позволи по-лесно да разберат своя учител, както и процеса на оценяване. По този начин може да се създаде и по-голямо доверие между учителя и неговите ученици, а учениците ще развият чувство на отговорност и умения за самоуправление.
7. Насърчавайте сътрудничество, а не конкуренция между децата. Разпределяне на оценките на децата по крива създава усещане за надпревара и конкуренция между тях, докато пречи на процеса на учене. Оценяването по конкретни, предварително оповестени критерии, както и въздържане от публично оповестяване на оценки е практика, която може да предотврати това. Можете да насърчите сътрудничеството между учениците, като им поставяте задачи за работа в група и оценявате груповия процес и резултат. Груповото оценяване може да се комбинира с втори етап – индивидуална работа и оценяване на същата материя. Децата се оценяват чрез осредняване на двете оценки, или дори с избиране на по-високата от двете.
8. Дайте отделни оценки за стил и правопис, и за съдържание. Понякога, въпреки, че децата знаят материала им е трудно да го изложат по подходящ начин, допускат правописни, или стилистични грешки. Ако правописа и формата не са основен компонент на оценяването на дадена писмена работа можете да дадете две отделни оценки – за съдържание и за стил и правопис. Насърчете учениците, когато правят писмена работа сами да направят графики, рисунки, други визуални представяния.
9. Научете учениците как се прави тест. Правенето на тест изисква определени умения у учениците. Затова и упражнението как се прави тест ще ги подготви за тестовата форма и ще намали нивото на стрес в момента на тест за оценяване.
10. Използвайте допълнителни оценки. Това мотивира децата да учат повече, да са активни и им помага да повишат оценките си. Бъдете внимателни, да не се случи учениците да започнат да се борят за допълнителни оценки, особено в края на срока.