Скъпи учители, благодарим Ви!

Всички знаем, че има професии, чиито задължения и ангажименти на работното място включват несравнимо повече от тези описани в длъжностните им характеристики, изискват качества, които традиционно не можем да прочетем в една автобиография или не се демонстрират по време на интервю за работа. Често тези професии изискват ежедневна отдаденост, за която дори практикуващите ги не са подозирали в началото.

Скъпи учители,

Това е нашето „благодаря” към Вас за качествата, които проявявате ежедневно и без които не може да се случи процесът на учене, качества, от които децата ни имат нужда.

Всички знаем, че нашите учители са съвестни и сериозни в работата си, че са добри професионалисти и че винаги се стремят към отлични резултати.

Но всеки ден Вие проявявате и качества, които не виждаме на родителските срещи, за които забравяме (от собствените си години в училище), за които често дори не подозираме или за които не сме се замисляли.

Спомням си първите си дни в пети клас. Бяха ни преместили вече на последния етаж на училището, т.е. вече бяхме част от големите ученици, но все още не се чувствахме пораснали. Спомням си как класът ни се скупчва около, буквално огражда, новата ни класна в коридора. Бяхме много привързани към учителката си от първи до четвърти клас и бяхме плакали много при завършването, но в този момент разбрах, че това вече щеше да бъде новият човек, при когото ще търсим помощ, сигурност и подкрепа.

Едно от най-важните качества, които нашите учители проявяват ежедневно е своята грижовност – чисто човешка, често сравнима с родителската, грижовност. Всеки ден хиляди учители в България се грижат стотици хиляди ученици да се чувстват добре: напомнят им да си изядат закуските, не ги пускат навън без якета, обаждат се на родителите им, ако детето не се чувства добре, успокояват децата, след като се скарали помежду си, помагат им за решаването на спорове, окуражават ги, хвалят ги.

Вие, скъпи учители, най-добре знаете, че ако децата не се чувстват сигурни и подкрепени в училище, няма как да се случи процесът на учене. Ролята на учителите да се грижат за емоционалното и физическо благополучие на децата, често се пренебрегва, когато мислим за тях, но без тази искрена грижовност и грижа не може да се случи нищо значимо. Благодарим Ви!

Българските учители винаги са били щедри. Щедри на емоции, на време, на усилия, дори на лични парични средства.

Благодарим Ви, че не пестите емоциите си и се вълнувате наравно с децата на всеки 15-ти септември, на всяко тържество, за всяка екскурзия, за всяка родителска среща, за всеки учебен ден, за всеки учебен час. Вашите позитивни емоции и ентусиазъм се предават и на децата.

Благодарим Ви, че сте щедри на време, оставайки всяко междучасие при класа, оставайки с някое дете след часовете, че подготвяте интересни и вдъхновяващи материалите понякога дори късно вечер, че отделяте време за разговор с родител или колега, за да подкрепите заедно едно или друго дете.

Благодарим Ви, че не се поколебавате да отделите дори от личните си средства, за да направите класната стая по-уютна, уроците – по цветни, че отделяте пари за книги и обучения.

Най-вече Ви благодарим за Вашата отдаденост. Да си учител обикновено означава да си учител през цялото време - винаги мислите как да разнообразите уроците или училищния живот, често въвличате своите близки в училищните си проекти и изработвате заедно с тях обучителни материали и декори за тържествата, винаги мислите за децата – дали са добре, дали напредват, от какво имат нужда в момента.

Благодарим Ви, че намирате сили да се усмихвате след нелекия работен ден!

Благодарим Ви, макар да знаем, че нашата признателност е несравнима с искреното доверие и чистата благодарност и любов на Вашите ученици, на „Вашите деца”!