Работа с децата-билингви в детската градина
Заложена като приоритет, настоящата разработка е обобщение от проведената практика в ДГ „Пламъче“ към Националната програма „С грижа за всеки ученик“, модул 2 - „Осигуряване на допълнително обучение за деца от подготвителните групи.
Практиката е реализирана със седем деца от ДГ „Пламъче“, Ямбол от специалист-учител с предучилищна педагогика и екипът в групата с деца-билингви - общо 7 деца /3 момичета и 4 момчета /, 5 деца от турски произход, които не говорят български език, тъй като в семействата на децата основно се говори на майчин език и 2 деца от ромски произход, от семейства с ниска мотивация за промяна в социалния статус, които рядко посещават детската градина, но имат желание да общуват със свои връстници.
Целта на приложената практика в детската градина е да се осигури образователна среда за самоутвърждаване с оглед стабилизиране индивидуалния статус на децата-билингви в групата. Работим за изграждане на ангажираност и постигане на социална справедливост.
Поставената цел насочи вниманието ни към формулиране на следните основни задачи:
1. Овладяване на книжовни форми на българския език, на умения и компетенции за успешно участие в речево общуване, реализирано чрез различни комуникативни форми.
2. Създаване на положителна атмосфера за общуване и сътрудничество с децата-билинги. Практически дейности за ефективно обучение с децата и родителите на децата.
Технологията на подготовката за приобщаването на децата-билингви включва:
- организиране на педагогическите ситуации, обслужващи целенасочените действията на децата с асиметричен билингвизъм;
- проучване на обучителните трудности на децата, чийто език не е майчин;
- поставяне на децата в интегрираща среда, недопускаща разделение на езиков, етнокултурен или друг признак и диференцирана работа, позволяваща разгръщане процеса на разбиране и приемане на различността;
- искане за съгласието на родителя на детето;
- план-график за организиране и провеждане на обучението по български език;
- осигуряване на ресурс и консумативи за реализиране на практиката;
- отчитане на резултатите в три степени на оценяване – „не умее“, „с допълнителни указания на учителя“ и „самостоятелно осмисля знания и умения“ на входно, междинно и изходно равнище.
- изготвяне на индивидуален протокол с отразяване на резултатите от проучването.
С въздействието и устойчивостта на проведената практика доказваме тезата за необходимостта от овладяването на български език от децата от етническите малцинства и тяхната социализация:
Дългосрочната ефективност от проведената практика осигурява мултиплициращ ефект на децата в няколко посоки:
- Равен старт на децата.
- Превенция за ранно отпадане от училище.
- Повишената квалификация на учителите е обективна необходимост, за да се подобри качеството на учебния процес за постигне на по-високи резултати в образованието на децата.
- Изградените нови умения и навици на учителите за толерантно и равнопоставено общуване с „различните” подпомага успешната социализация на децата от друг етнос.
- Постигнатата ефективност оказва устойчивост в промяна на социално-психологическия климат и атмосферата в ДГ и утвърждаването на диалога и разбирането, взаимното уважение и толерантността като норма в общуването между децата от различен етнически произход, между учители и деца,деца-деца, учители и родители, семейство-общество.
- Успехът в социализацията на децата и приобщаването към ДГ осигурява достъпа им до качественото образование, напредъка в усвояването на учебния материал, стимулиране на свободната изява на мнения и творчески възможности на обхванатите деца.
Без този процес е невъзможно разгръщането на потенциала на всяко дете, изравняването на възможностите за развитие и личностно израстване на децата от изключените групи и общности в неравностойно положение.
Калина Върбанова - директор на ДГ „Пламъче“, Ямбол и Митка Тодорова – главен учител