АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА НА ЕДНО УЧИЛИЩНО СЪБИТИЕ – ИЗ ОПИТА НА ОУ „Н.Й.ВАПЦАРОВ“ СЕЛАНОВЦИ

В търсенето и запазването на своята уникалност, ние осъзнаваме, че ще сме изгубени в безкрая на многообразието, ако не споделяме с другите и не черпим от техния опит.
Настоящата статия се явява естествено продължение на статията със заглавие „Отново за извънкласните и извънучилищни дейности …или как да излезем от „анонимност“. В нея можете да намерите интересни факти от живота на едно селско училище, които го правят „различно“ в положителния смисъл. Ще прочетете за извънкласните и извънучилищни дейности /ИИД/ - събития и празници и за участието на учениците в тях. Следващите редове ще бъдат интересни и полезни на всеки, който има идея да организира публични училищни дейности или събития и не иска да допуска често срещани грешки. Всичко споделено е „отработено“ в съвсем реална среда
Първото и най-важно е: никога да не планираме и организираме дейност, събитие или изява /без значение какъв е броят на участниците, зрителите /публиката/, ако не сме изяснили и осъзнали ясно ЦЕЛТА:

• Защо го оправим?
• Какво искаме да постигнем?
• Какво ще последва след това?

Снимка: Петя Русинова

Винаги училището /ученици, учители, персонал, родители и др./  сме се обединявали около идеята да не се организира събитие заради самото събитие. Винаги сме приемали съждението „Важното е да мине!” като  обречена кауза. А когато ЦЕЛТА е ясна на основния организатор /идеен автор, инициатор, отговорник и т.н./ следват всички останали дейности:

• Запознаване с целта на всички преки и непреки участници като е важно всички те да я приемат като собствена мисия;
• Задължително осигуряване на достатъчно време за подготовка. Наличието на времеви ресурс позволява промени, включване на нови идеи, лица и др.;
• Намиране на партньори и съмишленици. Те винаги съществуват, но не винаги ги търсим и виждаме;
• Определяне на един главен организатор. Разделените отговорности често граничат с безотговорност;
• Формиране на екип за цялостна организация, подбран от главния отговорник;
• Точно планиране на всички стъпки и елементи от събитието и обвързването им с ясни срокове;
• Изработване на сценарий, който да бъде многократно обсъждан с екипа за генериране и включване на още идеи, без да се губи фокус върху ЦЕЛТА. Желателно е различни хора да поемат изработването на сценарии за различни събития, за да се избегне еднотипност. Човек не може да избяга от собственото си „аз”. Преди събитието всички ангажирани трябва да разполагат със сценария и да са убедени, че това е окончателният му вариант. Правенето на промени в последния момент може да доведе до неприятни ситуации и недоразумения.
• Времетраенето на събитието трябва да оставя усещане у публиката и участниците, че биха могли да „ понесат” още малко, но не и усещане за досада от случващото се.
• Подборът на мястото, времето /дата и час/ на събитието трябва да са обсъдени и изборът им да гарантира присъствието на всички участници и организатори и максимално възможна публичност. Дългогодишната ни практика в Селановци показва, че най-удобното време за публични събития с масова значимост е петък, след обяд. Пазарният ден осигурява присъствие освен на ангажираните и заинтересованите и на „случайна” публика, която често по-късно се превръща в постоянна.
• Подготвеността на участниците се определя отново от ЦЕЛТА – широкото  участие да не е за сметка на качеството или подбор на най-добрата от многото възможности. В този момент на работата е изключително важно включването на всяко дете да е доброволно и да му носи усещане за значимост, да не го разочарова и да показва на останалите най-доброто от неговите качества и умения.
• Осигурени достатъчно време и възможности за репетиции/тренировки/ проверки. Задължително е поддържането на приятно усещане у участниците и организаторите за принадлежност към нещо значимо. Императивният тон поражда съпротива и формално участие.
• Провеждане на контролни срещи на екипа за проследяване хода на подготовката и минимализиране на „случайните” елементи. Доброто предвиждане на възможните пречки подпомага тяхното своевременно отстраняване.
• Изготвяне на адекватна среда за провеждане – помещение, пространство, място за публиката, с места за сядане, подходяща украса, озвучаване, посрещане на гости и участници, предоставяне на допълнителна информация за събитието /покани, дипляни, информационни листове и др./. Средата също отправя послание към публика и участници и това категорично изисква нейното обвързване и съобразяване с ЦЕЛТА.
• Готовност за запълване на нежелани паузи /„дупки”/ по технически и субективни причини. Необходимо е предварително планиране на лица и дейности, които да са на разположение като резервен вариант по време на цялото събитие.
• Започване на събитието в точно определеното време – това е израз на уважение към присъстващите и най-вече на самоуважение. Всяко закъснение трябва да има обективно обяснение и то да бъде навреме предадено на всички – участници и публика.
• Ясно изказана, в подходящ момент и по подходящ начин благодарност към всички включени в събитието /организатори, участници, публика, гости/. Отчитането на тяхната значимост гарантира бъдещо участие.
• Задължителен „разбор” на събитието и отзивите за него непосредствено след реализирането му. Екипът трябва да отбележи силните и слабите страни. Записването им е задължително! Във времето нещата се забравят и е възможно повторение на грешки.

Снимката: Петя Русинова, обработка: ЕЛА

Този реализиран своеобразен алгоритъм бе видян през окото на обектива на операторът Румен Цеков, в проведените няколко събития, за които той пое отговорността да запише с камера и оформи като филм. На въпрос какво ще пожелае на публиката, гледаща филма, Румен отговори: „Да вярват в отношенията на всички хора по света. Да знаят, че винаги има начин как да се разберат по между си. Да са по-толерантни, да обичат семействата си и да продължават да се вдъхновяват от такива неща. Защото такива неща, ако имат те бъдеще и светът ще има бъдеще. Не случайно съм започнал с тия черно-бели кадри. Защото те показват, че ние сме във времето и времето е в нас. И това днес ще го гледаме и то ще остане в миналото, както е било преди да се влезе в салона. Там също са се играли много неща. Имало е минало, влизаш вътре – настояще… и после пак става минало. А бъдещето…то просто предстои“.