Интересувай се от човека срещу теб!

Училището ни отброи 50-та си година през месец декември 2019 г. Юбилеят заслужаваше своя празник и моята задача беше да организирам представянето на историята на училището в стегната, атрактивна и поглъщаща вниманието презентация. Реших кулминацията да е на финала под формата на кратки видеа, в които наши ученици от различни генерации отговарят на един и същи въпрос, зададен им в момента на срещата: “Кои са най-ценните уроци, които сте научили в училище?“ Ето част от отговорите:

„На първо място е човешкото отношение и разбиране. Ако преподавателите нямат правилния, индивидуален подход към учениците, това действа демотивиращо. Знанията ти/като учител/ могат да бъдат неимоверно големи в областта, в която си специалист, но те ще си останат само за теб, няма как да ги предадеш, ако не умееш да спечелиш интереса на учениците и не преподаваш на разбираем за тях език“

„Всички учители в училището ми помогнаха /дори и хигиенистката/, важното е, че се справих с най-големите си страхове и продължих напред“

„Безкрайно се радвам, че съм срещнала всички тези хора там. Най-важните уроци, които научих в процеса на обучението, са как да се справям с проблемите от ежедневието, как да комуникирам с хора, които са крайно различни от мен, ползи, които оцених в израстването ми като личност“.

„Истински хора и преподаватели, които ни учеха да бъдем добри, да помагаме и най-вече на трудолюбие.“ Това отношение „ме запали да стана и аз учител в същото училище“.

„Освен знанията, в това училище ме научиха преди всичко да бъда достоен и справедлив, и сега, като учител се стремя да ги уча първо да са достойни хора“

Снимка: Freepik.com

Освен искрените им отговори много ме зарадваха и усмивките, които се настаниха спонтанно и  удобно върху лицата им/даже си мисля, че може би не съзнаваха, че се усмихват, просто емоцията беше приятна и силна/. Разбрах, че всеки член на училищната общност има с какво да бъде полезен, когато е  чувствителен, внимателен и отзивчив към моментите, в които нуждата от човечност, разбиране и подкрепа за децата в училището е доминираща. Забелязана и разпозната, тази нужда, необходимост, затруднение, започва да намалява застрашителния си размер и се превръща в преодолимо препятствие, щом се усетят разбрани, уважени и подкрепени. Това усещане е възможно в случаите на проявен искрен и здрав интерес  и запазен периметър за избор на решения от тяхна страна.

Ценни за мен и колегите ми са петте стратегии на Проекта за добродетели с автор Линда К. Попов, предложени като ръководство за работа с децата и младежите от фондация „Благотворител“, които са безспорен помощник в усилията ни да преобразим атмосферата в училище в грижовна, безопасна, позитивна и окриляваща културна среда за учене и растеж.

Ползите за децата започват с осъзнаването на важността от познаването и прилагането на общочовешките добродетели /съдържанието на нашия характер и дух/ във възпитанието, обучението и ежедневното общуване от нас, по-възрастните – учители, родители, общество. Вече дългогодишният ми педагогически опит като учител, работещ по   методологията на Проекта за добродетели, потвърждава значимостта на личния пример като най-добър подход за изграждане на добродетелите като  висша ценност на характера на децата и младите хора. Той e с по-голяма тежест на въздействие от думите, които използваме.  Добродетелите са най-доброто средство за развиване на умения за общуване и взаимодействие с другите хора, лесно се усвояват и градят добра самооценка и добронамерено приемане от околните. Помагат да разбираш по-добре себе си и другите,  да угасиш безопасно пожара на гнева, разбирайки, че той е вик на болка, неразбиране, страх…

Колкото по-рано започнем да отглеждаме и развиваме  добрите качества в  характера на децата, толкова по-бързо те ще осъзнаят важността им за създаването на обща среда на спокойствие, сигурност, грижа и уважение. Учителите разполагат с възможността да изберат да видят и най-малкия проблясък на възможни добродетели като насърчават развитието им в силни, позитивни страни на характера. Стратегиите предлагат  начини преобразяването да се случи по естествен и вдъхновяващ начин чрез:

1.Говорене на езика на добродетелите /промяната започва от учителя и училищното ръководство, акцентът е върху очаквания резултат, а не върху проблема. Например: Вместо „Не викайте!“ , „Говорете по-тихо!“…/.

2.Разпознаване на моментите, подходящи за обучение /допуснатите грешки са шанс за промяна чрез развитие на съвестта - тихият вътрешен глас, който ни предупреждава да не правим неприемливи стъпки/.

3.Поставяне на ясни граници чрез правила /създават безопасна среда, ред и единство, показва неприемливото поведение и възможностите за корекция чрез положителен подход към дисциплината/.

4.Изкуството на духовното съпътствие/подкрепя оздравяването, насърчава възможността за изразяване на чувствата, дава ориентация в затруднението за вземането на правилни решения/.

5. Изграждане на училищен дух /резултат е от споделяне на общи идеи, ценности и дейности/.

Основната цел е съдействие за изграждането на характера и развитието на емоционалната интелигентност на деца и младежи, създаване на умения за общуване между децата, родителите, учителите и хората като цяло. Неумението да общуват с разбиране към състоянията  и нуждите (собствените и на другите деца/хора ) е един от основните дефицити, който изисква специално внимание и усилия за позитивна промяна. Този процес е дълъг, състои се от малки стъпки, опитности от съвместни дейности с добронамерени и справящи се с проблемите личности, изграждане на собствено убеждение за полезността да развиваш добродетелите като дарове на характера. Разговорите, споделянето на личен опит, разочарования, грешки, възможността да опитат „вкуса“ на добродетелите многократно ги мотивира да проявяват постоянство и тогава, когато сякаш няма отклик и видима промяна в другите.

Докато правим неща заедно се опознаваме по-добре, откриваме свои и на другите дарби и таланти, чувстваме се полезни, преодоляваме нагласи и предразсъдъци. Ще продължим да приобщаваме съмишленици от други институции, родители, готови сме да работим с всички, които усещат идеите и целите на възпитанието на младите хора като своя мисия.