Книгите са магия, която ни помага да растем заедно

ОУ „Райна Княгиня“ е иновативно. Тук обучаваме учениците чрез интерактивни методи, екипна работа, проектно базирано обучение, ИКТ… Насърчаваме ги да подготвят проектите си заедно, търсейки информация в: книгите, живота на известните, постиженията в науката… и споделяхме откритията си в училище, в ETwinning проекти…
Всеки беше добре дошъл да каже какво е открил в културния живот на уникалния ни град и ние го следвахме. Така попаднахме на Британското консулство и уникалните научни работилнички „Училище за магии“. Те се организираха в културни институции из града, в продължение на две години. Така пътувахме в миналото, бъдещето, подсъзнанието, Космоса…

Бяхме и активни читатели, почетно детско жури, домакини и участници в уникални клубни събития за обичащите книгите чрез създадения Читателски клуб „Възвишение“ /един от многото в „Бисерче вълшебно“/. Спечелихме първо място в Националната инициатива „Книгоходец“ за най-много прочетени страници, с които да стигнем до Луната. Обогатихме се чрез уникалните срещи с писатели, илюстратори, издатели в инициативите на „Младият Пловдив чете“. Те ни омагьосваха с творбите си; начина си на писане и как да го направим като тях; техните думи, които идваха до нас чрез автографи с послания, живо слово, онлайн връзка…; примери от реалния им живот, които са превърнали в шедьоври…
 Не ни попречи това, че бяхме затворени вкъщи по време на дистанционното обучение. Вече бяхме присъствали на много онлайн срещи и веднага си организирахме поредица от такива с хората на изкуството. Те пък се раздаваха да ни споделят тайните си, което беше чиста магия, защото влизахме в домовете им, в съкровените им спомени…
 Преди успяхме да гостуваме на научни лаборатории, за да разберем как се правят чудеса: в университети, библиотеки, гимназии, Дом на културата, „Музейко“, „Техно Меджик Ленд“, музеи, галерии… Бяхме чираци-магьосници и се учихме от професионалисти; посещавахме /две години/ часовете на „Училище за магии“… и после преподавахме на съучениците си в класната стая.

Снимка: Мария Петрова

“Те ми казаха и аз забравих, аз видях и разбрах, аз го направих и научих.”, Конфуций. Професорите показаха опити, а ние донесохме малка лаборатория и повторихме наученото – цветна дъга в епруветка, танцуващи зрънца, дъжд в стаята; Майка, продаваща козметика, научи дъщеря си как да я създаде сама от натурални продукти, а детето после само създаде филмче на стъпките и презентира като професионалист.
 Всичко обръщахме в приказки и вълшебства…

Снимка: Мария Петрова

Създадохме още: Театър на снежинките /сами донесоха тоалетите, избраха музиката и картините за декор, написаха репликите по наученото от книгите/; Лунен балет /идеята беше тяхна, хореографията, костюмите, изборът на мелодия за фон/; Компютърни презентации /“Магични места, разпръснати из цял свят“, „Приказни герои по света – в статуи, паметници…“, „Българските традиции и магичната сила в тях“/; изработиха  електронни игри и ресурси, програмираха вълшебници и същества в Scrach; налепиха пана от семена, билки, кристали сол…; писаха послания с наричания; сътвориха уникални енергийни рисунки и картички и ги продадохме на Коледен базар с кауза;
 Как започна всичко? От книгите, които донесох от библиотеката – бяха на тема вълшебство. После идеите идваха една след друга и всеки се стремеше да разкрие себе си чрез творчество и изкуство.

Подреждах всичко и го “обличах” в завършен електронен продукт, който споделях в групата на родителите. Накрая започнах дори сайт. Децата ми помагаха да записвам видеа, да набирам документи, да обработвам снимки с ефекти…

Обогатихме се!