Партньорство с родителите - споделяне на личен опит от практикта на ресурсен учител

Моето първо докосване до професията “ресурсен учител” се случи през далечната 2004г., когато от СУ ”Св. Климент Охридски” ме изпратиха на практика в 23 СУ. Попаднах на група хора, които ме заразиха с ентусиазма и визията си за приобщаващото образование. Екип, сформиран няколко години преди това с нелеката задача да приложи за пръв път в България методология, позволяваща равен старт на всички деца.

Работата е изпълнена с много предизвикателства, които са непосилни за сам човек. Нужен е екип, включващ различни специалисти и не на последно място родителите. Една ефективна подкрепяща среда може да бъде постигната само когато членовете му имат обща визия и споделят обща цел. Имам щастието да работя в точно такъв екип, с който ежедневно преодоляваме предизвикателствата, свързани със стигмата да си „специално дете“.

Един от основните фактори е доверието между участващите в екипа. Често родителите, записвайки детето си в училище, са притеснени и уязвени в тази им роля поради факта, че детето им е различно. В тази ситуация са ключови уменията на специалистите да изградят връзка на доверие, да покажат емпатия, загриженост и не на последно място да предложат партньорство в изграждането на подкрепящата среда -  важна за успеха на всяко дете. По този начин родителят, осъзнавайки ролята си на „специалист по детето“, се превръща в мост между семейната и училищната среда.

Снимка: Freepik.com

Това, което ми помага за създаването на доверие и общуването, е моята силна вяра в идеята за равен старт, както и  уменията ми да разпознавам емоциите, да реагирам в съответствие с тях. Опитвам се да се поставя на тяхно място, да видя какво може да ги успокои, така че заедно да погледнем обективно към бъдещето на детето.

Две-три години след постъпването ми на работа в училището, в групата ми се включи момче с дислексия, емоционално и социално тревожно, със силен интерес към чуждите езици. Първоначално майката не смяташе за необходимо да взима активно участие в екипната работа и проблемите на детето се задълбочаваха. Ние не се отказахме. Чрез ежедневни телефонни разговори и срещи с родителя, успяхме да запалим искрата и тя да повярва в това, че детето ѝ има потенциал. Повярва, че диагнозата не е присъда за цял живот. Благодарение на изграденото доверие в екипа, това момче, когато достигна гимназиален етап, се справяше почти сам с учебните задачи. Дори по собствена инициатива се занимаваше допълнително с изучаване на непопулярен чужд език. Успешно положи ДЗИ и сега  вече е студент.

 От значение е различните роли в екипа да бъдат равнопоставени. По този начин родителят ясно разбира своите функции и важността на своята роля за постигане на общата цел - създаването на благоприятна среда за учене спрямо спецификите и нуждите на детето.

Повишаването на ефективността на работа пряко зависи от качеството на отношенията в екипа. Само през осъзнаването на важността на ролята, която родителят има в борбата за достойно бъдеще на децата си, специалистите могат успешно да ги подкрепят в пътя им напред.