Защо е важно да има социално-емоционално изучаване в училище

Като човек, който е преживял тревожно разстройство, за мен е лична мисия да работя в посока въвеждане на Социално-емоционалното изучаване в нашето училище, подкрепено от елементи на Монтесори методиката, от Ненасилствената комуникация, както и от т.нар. Осъзнатост /Mindfulness/.

Четем непрекъснато, информираме се и вярваме, че комбинацията от тези четири направления, които на практика се борят за едно и също нещо, е работеща.

Вярвам, че след завършването на тази учебна година, с натрупания опит и знания – ние ще успеем да убедим Министерството от необходимостта от въвеждането на подобен предмет в колкото може повече училища на територията на България.

За нас е щастие, че МОН одобри въвеждането на задължителен предмет в нашето училище в първи и втори клас, а именно „Готови за Живота“.

Дадохме това име - „Готови за Живота“, защото е небезизвестен факт, че децата ни излизат неподготвени за важните неща в Живота си на възрастни, след като завършват. Да, може да са научили много и различни неща, но с какво те им помагат да се чувстват удовлетворени възрастни – не само в професионален, но и в личностен план. Защото успехът на една личност не може да бъде измервана само в един или друг план. Успехът е холистично понятие – вярвам, че човек може да счита себе си за успешен, когато се чувства удовлетворен и от постигнатото в професионален план, и от израстването си в личностен.

В ЖИВОТА НЕ ВИНАГИ УСПЯВАТ ТЕЗИ, КОИТО СА БИЛИ ОТЛИЧНИЦИ В УЧИЛИЩЕ, НО ШАНСА ДА УСПЕЕМ Е МНОГО ПО-ГОЛЯМ, АКО ПРИТЕЖАВАМЕ КОМПЕТЕНЦИИ ОТ СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.

Снимка: Петя Петрова

Уроците в този предмет са обединени в пет глави:

1. "Аз съм" - глава за личностно израстване, самосъзнание и емоционална интелигентност.

  2. „Аз и другите“ - глава за социалното включване, как да се свързваме с другите здравословно, управление на конфликти.

  3. „Предприемач в мен“ - глава за развиване на критично и предприемаческо мислене, поставянето на цели, поддържането на мотивацията за постигането им.

  4. "Аз съм българин" - глава за развиване на национално самосъзнание и гражданство.

  5. "Аз съм гражданин на света" - глава за развитието на културни знания за другите общества, развитието на детето като гражданин на света.

Важно е децата да знаят как да разпознават своите емоции и тези на другите. Важно е да знаят как да ги назовават, как да ги вербализират, за да могат да получат адекватна помощ от възрастните при нужда. Важно е да знаят и разбират откъде идва една емоция. Коя потребност стои зад тази емоция. До какво води неглижирането й, нездравословното й изразяване или пък здравословното й овладяване.

Важно е децата ни да знаят как да се свързват здравословно с другите. Как да очертават своите граници, как да се отнасят с уважение към другите, как да отстояват себе си.

Важно е децата ни да знаят как да си поставят цели, как да ги преследват, как да остават мотивирани, да развиваме логиката им и критичното им мислене. Да знаят откъде идват парите, за какво се ползват, как влияят на нашия свят – външен и вътрешен включително.

Важно е децата ни да знаят ЗАЩО трябва да се гордеят, че са българи. На практика се получава, че децата учат толкова и много различни неща по предмета история, а на финала, ако чужденец им гостува – те няма да могат да отговорят адекватно кое ни прави, нас българите, специални, какво сме постигнали и с какво се гордеем.

Важно е да приемаме различията и да търсим общите неща помежду нас и другите култури. Факт е, че ние все повече се превръщаме в граждани на света, така че няма място за осъждане, дискриминация, а все повече за приемане и респект.

Снимка: Петя Петрова

Фокусът на нашата иновация е и върху възрастните, а не само върху децата, защото те ще ни копират, така или иначе.

Без значение е какво казваме – те гледат какво правим. Личният пример е най-важен. Затова създадохме и програмата „Израстваме заЕдно“. Това е част от обучения за ученици, учители и родители, на които всички заЕдно учим за важните неща в Живота. Защото знаем, че децата са част от една цялостна система – която се състои и от семейство и учители.

Ако все още някой мисли, че ние сме отделни части, много се лъже. Отделни части - да, НО НА ЕДНО ЦЯЛО – всички сме взаимосвързани и си влияем взаимно.

ЗА ДА ИМАМЕ ЕМОЦИОНАЛНО ГРАМОТНИ ДЕЦА, ТО НИЕ ПЪРВО ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ЕМОЦИОНАЛНО ГРАМОТНИ ВЪЗРАСТНИ, ЗА ДА ИМАТ ДЕЦАТА НИ СВОЯ ДОБЪР ПРИМЕР.

Промяната само в една от тези части – води до промяна и в останалите, така че ролята на училището е изключително важна.

Мария Монтесори базира методиката си въз основа на антропологията, а не на теориите за възпитанието. Чрез наблюдение тя разграничава 4 етапа в развитието на детето, нарича ги още планове на развитие, а именно:

-  0-6 години - ранно детство, когато детето е обърнато навътре и за него най-важно е семейството.

-  6-12 години, когато детето вече се обръща навън, свързва се с другите хора в социума, стреми се вече да е част от групата.

През втория план на развитие – 6-12 години, възрастта, в която са децата в нашето училище, се развива усет за справедливост и състрадание, децата учат какво е емпатия, етика, морал и ТОЧНО тук му е времето и мястото децата да изучават „Готови за живота“. В тази възраст те търсят герои за подражание и ролята на учителя е изключително важна, защото той може да бъде един от тези положителни примери в живота на децата.

От 12 до 18 години започва изграждането на възрастния човек и  трябва да се знае, че ако нещо е пропуснато в предишните етапи, може никога да не бъде напълно изградено и завършено. Тук ние все още можем да запълним някои празнини, но никога толкова успешно колкото е било по-рано.

Снимка: Петя Петрова

КОЛКОТО ПО-РАНО ЗАПОЧНЕМ ДА ЗАПОЗНАВАМЕ ДЕЦАТА СЪС СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ.

Училището заема много важна роля в подготовката на децата ни за Живота им на възрастни. То е умален модел на социума. В училище децата могат да научат, НО МОГАТ И ДА ПРИЛОЖАТ наученото на практика,

ЧРЕЗ УЧИЛИЩЕТО НИЕ МОЖЕМ ДА ПОСТИГНЕМ  НАЙ-МАЩАБНИ РЕЗУЛТАТИ ПО НАЙ-БЪРЗИЯ НАЧИН.