"Добротата ще спаси света" от Янка Стефанова, 11 г.

Добротата е стара дума. Отдавна хората спорят нужна ли е тя или не, полезна или вредна е. Спорът продължава, а хората страдат от това, че добротата в живота им не стига. Милосърдие и доброта, внимание и загриженост... Мисля, че това не са само думи, а думи, които подтикват към действие. Добрите хора правят доброволчески акции за дарения на детски домове, домове за възрастни инвалиди, хора, пострадали от наводнение, пожар или земетресение.

Училището е важна част от нашия свят. Тук прекарваме много време. В нашето училище има много добри учители и много клубове по интереси. Ходим на народни танци. В арт- работилничката се учим да правим много красиви неща. Рисуваме върху стъкло и плат. Изработваме сувенири от глина. Правим битови кукли.

В навечерието на Коледа изработихме коледни сувенири и картички с хубави пожелания. Заедно с класната ни ръководителка подготвихме празнична програма и посетихме дом за стари хора. В малък уютен салон се събраха хора на различна възраст и с различни съдби. Впечатли ме това, че лицата им не излъчваха отчаяние и печал, а само радостни усмивки (макар че много от тях бяха без семейства, децата им не са искали да се грижат за тях, на част от тях просто не достигало човешко общуване и някакво внимание.) Те ни чакаха, радваха ни се, топло ни приветстваха, прегръщаха ни и ни целуваха.

Какво почувствах тогава? И радост, и болка, въобще някакво раздвояване. Радост от това, че заедно със съучениците ми се опитахме да подарим частица доброта и щастие, от които те така много се нуждаеха. Болка и обида за това, че децата и близките им не са с тях. Беше ми непонятно откъде толкова доброта у самотните хора, намиращи се в трудна ситуация. Те бяха готови да поделят топлотата на своята душа със съвършено непознати за тях хора. А след концерта разбрах, че сама съм длъжна да правя добро всеки ден.

Колко истина има в народната мъдрост:“Добротата ще спаси света!“

В народните приказки доброто винаги побеждава злото. Добротата може да замести подаръка за някой празник, да помогне на болния да оздравее, да повдигне настроението в тъжен момент.

През лятото с родителите ми бяхме на почивка в Банкя. Там се запознах с една млада жена в инвалидна количка. Преминала през много изпитания, тя не беше озлобена на околните, макар че се е срещала и с предатели и лъжци. Често ми казваше, че да си инвалид не е чак толкова лошо. Нали си жив. Че трябва да се живее, да се учи, да помага с каквото може. На такива хора да се възхищаваш не е достатъчно, от тях се учиш на търпимост, смирение, разбиране. Уроците по доброта не идват сами даром.

Продължавам да мисля над въпроса: „Как да станат хората по-добри?“ Идвам до извода, че трябва да съчувстват на другите, да се поставят на тяхно място, да не подминават човек, който има нужда от помощ.

Доброволчеството кара  човек се чувства по-добър, по-чист, по-светъл.

Както се казва – добротата и щастието са двете страни на един медал. Колкото повече добри постъпки правим, толкова повече ще получим. Колкото повече правим добро, толкова ще бъдем по-щастливи. Щастието се връща като бумеранг. „Бъдете щастливи!“ – така ни пожелават на Нова година или на рожден ден. Може би, ако хората по-често се замисляха да правят добри неща, щастливите хора биха били по-щастливи.

Аз искам светът ни да е радостен, да дава спокойствие.

Ето как виждам света: цъфтящ, щастлив, актуализиран!

А добротата, както е известно, ще спаси света.

Да побързаме да правим добро!

* Есетата отразяват изцяло вижданията на децата и не отразяват непременно мнението на Сдружение ЕЛА по съответните въпроси.

Проектът се съфинансира от Европейския съюз и проект Bridge 47