Ролята на учителя при подкрепата на деца, срещащи затруднения в детската градина

Ако сте учител в детска ясла или детска градина, вероятно познавате деца, които:

• все още нямат богатството на речника или произношението, характерно за възрастта,

• които изглеждат тромави и некоординирани: блъскат се в предмети и в другите деца, не могат да пазят равновесие и не могат да правят кълбо напред,

• които не могат да учат лесно стихчета и песнички,

• които не могат да оцветяват и рисуват добре.

Неуспешното справяне с определени задачи може да бъде фрустриращо, както за детето, така и за учителите и родителите му. В такива случаи има няколко неща, ко ито могат да помогнат и които всеки учител трябва да има предвид.

Позитивното отношение е важно

Децата на тази възраст все още са в период, в който нервната им система се развива интензивно и те се учат да правят различни неща - от връзването на обувките до разказването на приказки - всичко за тях е ново, интересно и ученето е удоволствие.

И така трябва да продължи да бъде.

В момента, в който възрастният или другите деца дадат на детето да разбере, че не се справя според техните очаквания, то става срамежливо, лесно се отказва от поставената задача и/или измисля всякакви стратегии, за да се „спаси” от неприятните му дейности: симулира болки в корема, започва да се държи агресивно и да се сърди на околните, плаче, самоизолира се. Всичко това се отразява негативно на самочувствието му и на общуването му с другите. Детето става „ревльото”, „побойникът”, „скучният”, с които никой не иска да играе.

Когато забележите, че детето се затруднява с нещо, не спирайте да го окуражавате и да го хвалите за положените усилия и направения опит. Имайте предвид, че лошите резултати могат да се дължат на временно неразположение и, че при негативна реакция от страна на другите при лоши резултати от дадено занимание, могат да се

превърнат в затруднение или в комплекс завинаги.

Например, за малките деца около 2-3-годишна възраст е характерна т.нар. естествена речева неплавност, която прилича на заекване. Детето все още овладява артикулационните програми и превключването им от една в друга и за него е по-важно какво казва, а не колко плавно го казва. Ролята на възрастния е да прояви интерес към съдържанието на казаното, а не към начина на говорене и да не прави забележки като „Какво? Нищо не ти разбирам. Говори по-бавно!”, които биха задълбочили проблема и дори биха могли да доведат до реално заекване.

Намесата на специалиста може да се окаже от решаващо значение

Това, че ще запазите към детето позитивно отношение на подкрепа и насърчение, не означава, че трябва да подминете проблема. Разговаряйте с родителите за всичко, което ви притеснява, защото поведението на детето може да се окаже индикация за сериозен проблем и да се налага медицина намеса, логопедична или психологическа терапия, за чиито успех ранната интервенция е решаваща. В първите години на детето родителите трудно приемат, че детето им не се справя или се справя трудно с някоя задача. Ролята на педагога е да им помогне ясно да разберат, че е нужно да се консултират за източника на затрудненията и, че това, което на този етап може да се преодолее с малка интервенция, ако бъде оставено без реакция, ще се задълбочи и превърне в модел, ще доведе до проблеми в училище, а от там вероятно до проблеми с поведението и до ниска самооценка.

Разнообразната сензорна стимулация винаги е от полза

Предлагайте на децата, с които работите, достатъчно стимули за усвояването на нови умения и за преодоляването на вече появили се затруднения. Децата, които се затрудняват с изпълнението на една или друга задача, не бива да се отказват или да бъдат лишавани от заниманията, независимо колко добре се справят. Всъщност с повече практика, ще стават все по-добри, ще напредват, но със свое темпо и най-важното ще останат включени в групата на връстниците си. Чудесен пример за добра и приятна за децата стимулация с реален ефект върху развитието им са ритмичните танци, песнички и стихотворения, както заниманията, в които децата сами измислят или копират чужди ритмични съчетания.

Ритмичните песнички и стихотворения помагат много за развитието на фонемния гнозис и координацията на движенията, което е своеобразна превенция на бъдещи затруднения с четенето и писането в училищна възраст. Ритмичните занимания учат

мозъка да се съсредоточава, да разпознава и следва модели и да следва инструкции; овладява се координацията на тялото и на крайниците, свиква се с линейността на езика при ученето на песнички и стихчета. Освен това се стимулират работата в екип, позитивното социално взаимодействие с другите деца и учителите, изчакването на ред, креативността. Но представете си от какво бива лишено детето, ако му бъде казано: „Ти не можеш да пееш или да помниш стихотворения, ще стоиш настрана.” В стремежа си да направят най- доброто тържество някои учители забравят, че е ценно не тържеството, а процесът на подготовка и какво децата ще научат в него, както и моментът на социална изява пред родителите и близките