Емоционалната интелигентност и готовността за учене при децата

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
05/12/2018 - 09:30

 

Терминът „готовност за училище“ предполага разбирането, че детето познава буквите, може да изписва техните елементи, познава цифрите на числата, може да групира, да брои до 20, да има малки познания за посоките на света. Но това не е всичко.

Емоционалната интелигентност е другият много важен елемент, който се съдържа в структурата на училищната готовност. Много родители не я вземат предвид, при описание на способностите на тяхното дете, защото очакват тръгвайки на училище детето да порасне и от само себе си да овладее конкретни социални умения. Но всъщност от психологична гледна точка, тя заема водещо място.

Понякога родителите не успяват да разберат учителите, които споделят притеснения относно поведенческите прояви на тяхното дете в училище, защото то всъщност се справя с образователните изисквания – може  да пише буквите, справя се с повечето условия на задачите в тетрадките, получава усмихнати печати и т.н. Проблемът може би се дължи на емоционалната страна на способността за учене.

Готовността на детето за училище зависи от най-важното умение – способността за учене. Даниъл Голман описва седемте ключови съставки на тази способност:

  • увереност
  • любопитство
  • активност
  • самоконтрол
  • свързаност
  • способност за общуване и
  • способност за сътрудничество.  

Всички те са свързани с емоционалната интелигентност.

Увереността е чувството за контрол върху тялото, поведението и света; убеждение, че можеш да постигнеш всичко, с което се захванеш, и че възрастните могат да ти помогнат с това. Увереността се развива от прохождането на малкото дете. С първите опити за пълзене – то започва да се придвижва в пространството. С първите стъпки, подкрепено от своите родители, то добива увереност, че може и само да се движи, да стига от едно до друго място. Подкрепяно от своите родители,  детето е мотивирано да прави опити, дори първите да са неуспешни, и при провал да опитва пак.

Любопитството е чувството, че откритията са нещо добро и доставящо удоволствие. Да откриеш скрит предмет в пространството води до удоволствие. Стимулирането на децата да бъдат активни подкрепя развитието на тяхното любопитство и ги мотивира да опитват, да търсят отговори.

Активността е желание и възможност да окажеш определено влияние и да действаш, без да се отказваш. Активността е свързана с чувството за компетентност и ефективност. Когато родителя даде свобода на детето да опитва, без да му отнема тази възможност, той го подготвя за бъдещето – първо в училище, в комуникацията с другите, а и в целите, които детето си поставя. Ако родителите твърде дълго отнемат тази възможност от детето, защото е „малко” или „дай аз, защото бързам” – то се научава на пасивност и губи своето любопитство.

Самоконтролът е способност да обуздаваш и контролираш собствените си действия по начин, съответстващ на възрастта. Самоконтролът се развива с опита, средата, умението да си активен, но в разумните граници, подадени от възрастните и съобразени с възрастта на детето.

Свързаността е способността да взаимодействаш, да разбираш другите и да осъзнаваш, че си разбран. Когато детето от най-ранна възраст е партньор на своите родителите (спрямо възрастта и уменията си), тогава то се научава да бъде търпеливо, да изслушва другия, когато обаче и то е било чут. Когато комуникацията протича като двустранен процес, детето се научава да приема другия.

Способността за общуване е желание и възможност словесно да споделяш и обменяш идеи и чувства. Тази способност е свързана с доверието и с удоволствието да общуваш с деца и възрастни. Способността за общуване се развива от раждането на детето. Започва с първата усмивка, първото гукане, първата дума, чрез доверието в грижещият се, продължава в желание да разменяш първо играчки, да изказваш желанията си, да играеш с другите, до воденето на разговор и споделяне на емоции и чувства.

Способността за сътрудничество е умението да балансираш собствените си нужди с тези на другите при действия в група. Тази способност се развива с времето във взаимоотношението на детето с другите възрастни и след това с другите деца в групата.

 

Както се вижда способността за учене се определя от различни способности, които се формират и развиват много преди умението за четене и писане. Основна роля за това играят възрастните, които чрез своето отношение, доверие, възпитание развиват емоционалната интелигентност, чрез която децата успяват да развият и своята училищна готовност.

Дали детето ще е готово да отговори на изискванията на средата в училище, зависи до голяма степен от това,  дали родителите са успели да възпитат в него „импулс за успех в живота”, както Д. Голман определя формирането на способността за учене при децата.

 

 

Използвана литература: „Емоционалната интелигентност”, Даниъл Голман

 

Йорданка Какалова, магистър психолог Детско-юношеска и училищна психология, арт терапевт, обучаващ се психотерапевт към Дружеството по позитивна психотерапия

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин