Есе на тема: "Аз и моето училище" - Борислав Бонев, 1 клас

Когато за първи път прекрачих прага на моето училище, имах неповторимото чувство, че влизам в храм на науката. Беше толкова красиво и тържествено, че сърцето ми затрепка от радости и вълнение. Влязох в класната стая и видях моята прекрасна госпожа. Очакваха ме и моите съученици.

Започнахме да учим букви и цифри и дните минаваха неусетно.

След трудните уроци, настъпваше време за весели игри. Тръгнахме с усмивка на училище. Тук намерих много приятели, с които ще продължа пътя към знанието.

Обичам своето училище, защото ми дава знания и приятели.

Моето училище е като една чудна книга. Всеки път, когато прекрачвам прага му, ме очаква нещо ново и много интересно. Срещам много приятели в учението и в игрите. Това ми помага в трудни моменти. В учението ние не само учи но и творим.

Участваме в състезания и конкурси. Развиваме творчески умения, танцуваме, пеем, рисуваме и мечтаем.

Моето училище ми е като втори дом. В него се чувствам уютно, комфортно и приятно.

За това допринася и топлата усмивка на моята учителка. Чувствам нейната майчина закрила и опора. Моето училище е най- прекрасното в света. Готов съм да се обзаложа с всеки, че това е точно така.

Светът е водопад от щастие… като жива картина, в която живеем. Вдъхновяващи са малките красиви неща около нас...

И когато си мотивиран, имаш нагласата и се бориш за мечтите си, можеш да ги сбъднеш. Пожелавам от все сърце на всички, най- голям просперитет в настояще и бъдещо време.