Есе на тема: "Аз и моето училище" - Цветана Чолакова, 6 клас

Листата на календара се вееха. Септември е. Катрин не можеше да си намери място от притеснение. Катрин е художничка, съпруга на музикант и майка на седемгодишно момче. Тя тъкмо бе завършила последната от картините си, които щеше да покаже на изложбата в галерия „ Скарбъроу“ утре. Притеснението в нея  самата тя не можеше да обясни. Просто седеше на стол в кухнята и гледаше в една точка. Тогава Катрин чу как вратата се отваря.
   – Мамо, мамо!- чуха се викове от коридора.
   – Ник!- извика тя в отговор.
При нея в стаята влезе слабичко момче с рижава коса, превито под тежестта на  учени- ческата раница на гърба си. То се затича към майка си и я прегърна. Катрин усети как всички притеснения я напускат и усети прилив на сили. Усмивката отново се върна на лицето ѝ.
  – Божичко, тези стълби ще ме убият. Как само ме болят краката!- гласът беше на Со-
фия- седемдесетгодишната баба на Ник и свекърва на Катрин.
  – Здравей, София- каза Катрин.
  – Да, да. Здравей- отвърна небрежно София и се запъти към хола, за да полегне на дивана.
  Катрин въздъхна, присви очи и се обърна към сина си:
  – Как беше днес в училище?
  – Ами, в час по английски играхме на  криеница.
  – В час по английски?
  – Да. Мис Едисън каза, че ще изпитва и всички се скриха. Освен това и учителката ни по математика е болна и цяла седмица ще я замества мистър Къртни, който днес ни даде две страница задачи за домашно.
  – О-о-о! Ами тогава отивай в стаята си да пишеш- каза майка му.
  Момчето излезе от кухнята неохотно, искаше още да поговори, но се затича по кори- дора и влезе в стаята си.
  Катрин отиде в хола при София и седна до нея на дивана.
  – Хубаво момче е, нали?
  – Да, да! Добро момче.
  – И той ще стане художник като мене- унесе се пак в мисли Катрин.
  – Не, не!- възрази София.– Той ще стане лекар.
След като и двете помълчаха няколко секунди, тя добави:
  – Ортопед.
  Катрин не обърна внимание на размишленията на свекърва си.
  В същото време Ник стоеше в стаята си и пишеше. Но не домашното по математика. Не. Той пишеше стихотворение. Нареди върху празния лист няколко реда и се загледа  през прозореца към играещите в двора деца на съседите.
  На следващия ден Катрин трябваше да замине за Лондон, където щеше да бъде из- ложбата. Стана рано, опакова картините и излезе от апартамента. Отиде на гарата, но се оказа, че влакът за Лондон ще дойде със закъснение.
  В това време в дома ѝ Ник и София току-що бяха станали и закусваха. Момчето
ядеше зърнена закуска, а бабата допиваше кафето си.
  – Хайде, яж бързо, ще закъснеем.
  – Готов съм. Само да се преоблека и да си взема раницата.
  София набързо глътна кафето си и стана, за да изчака внука си до вратата.
  Катрин тъкмо пристигна в галерията, но за жалост, твърде късно. Управителят тръгна гневен към нея.
  – Къде беше!
  – Съжалявам, но влакът закъсня.
  Управителят на „ Скарбъроу“ си пое дъх и добави:
  – Ако това се повтори, забрави пътя дотук- после рязко ѝ обърна гръб.
Катрин кимна и напусна залата. Как може всичко да се случва наопъки, против жела- нията ѝ?
  Тя се прибра разстроена. Остави картините до вратата, отиде в банята и наплиска ли- цето си. Остана няколко минути, загледана в отражението си в огледалото, и се запъти
към хола. Явно беше заспала неусетно, защото се събуди от гласа на свекърва си:
  – Не чуваш ли телефона?
София не знаеше какво беше преживяла днес Катрин, но и тя нямаше желание да спо- дели с нея. Едва ли би проявила разбиране. Младата жена се изправи, потърка очи,
въздъхна и взе телефона, за да види кой я е търсил. Беше класната на Ник, мис Едисън.
Тя ѝ върна обаждането и с разтреперан глас попита какво има.
 – Моля да дойдете в училище, трябва да поговорим за сина ви- чу тя в отговор, и отно- во усети учестения си пулс. Оправи се бързо и след час беше пред кабинета на учител- ката.
  – Влезте! – обади се мис Едисън.
 Катрин пристъпи напред, след което седна на стола срещу бюрото на учителката.
  – За какво искахте да поговорим?- Катрин се опитваше да скрие тревогата в гласа си.
Мис Едисън извади една тетрадка от чекмеджето на бюрото си. Тетрадката беше надписана с името на Ник.
  – Синът ви има обещаващ талант- започна мис Едисън.
 Катрин вече знаеше какво да очаква. Тя отдавна подозираше таланта на художник у сина си, но сега беше сигурна. Учителката ѝ подаде тетрадката, за да я види. Катрин нямаше търпение и започна бързо да прелиства страниците, но там не намери никакви рисунки.Не. Единственото, което видя, бяха стихотворения. Майката се почувства разо- чарована, но това бързо беше заличено от гордостта, която тя изпита. Как може през цялото време да е вярвала, че синът ѝ ще стане като нея, и да не е разбрала за истин- ското му увлечение? Почувства  се виновна. Прибра тетрадката в чантата си, благодари на учителката, след което побърза да се прибере, за да се извини на Ник и да го пре- гърне.