Есе на тема: "Аз и моето училище" - Десислава Любенова, 17 год.

Есе

   Какво е училището? То не е просто сграда, в която градим своето развитие и бъдещето си. Там прекарваме най-хубавите си години. И точно затова училището трябва да бъде мястото на, което учениците да се чувстват добре и сигурни.

  Много учители смятат, че ние учениците мразим училището и образованието като цяло. Но това далеч не е така. Ние не мразим самото образование и съвсем ясно разбираме и приемаме неговата важност. Мразим неподходящата и доста остаряла образователна система. Искаме да бъдем чути и приети. Имаме нужда от това учителите най-накрая да приемат новите неща като част от бъдещето ,а не като вандализъм.  Поколението пропада не ,защото е изпуснато, а защото е неразбрано и отхвърлено.

  Училището , това е бъдещето, а бъдещето ,това сме ние. И как се очаква ние да бъдем „бъдеще” когато стъпвайки в училище ние сме подложени на постоянен стрес от страна на всички около нас. Образователната система е остаряла, нормите и правилата на поведение отдавна са захвърлени (някои от тях също толкова безсмислени, колкото и излишни) ….

   А всичко може да бъде толкова различно. Но училище в което да бъдем разбирани и приемани за сега си остава просто една мечта. Училището в което вместо тези стресиращи решетки по прозорците , безлични чинове и маси, и тази подтискаща като цяло обстановка, се замени с нещо по-различно. Ако образователната система се превърне в система целяща развитието и усъвършенстването на всеки един от нас, а не създаване на роботи по всеобщи критерии убивайки всичко оригинално и различно във всяка една личност.

   Светът е достатъчно напреднал за да разбере, че ако съдим една риба по това как се катери на дърво тя цял живот ще живее с мисълта, че е нещо не и е наред ... Тествете не са честни, защото възможностите и талантите на всеки човек са различни и вместо да бъдат развивани, те са приравнявани и потъпквани от критерии и норми .

  И ако образователната система не губеше толкова време за да се опита да накара математиците да пишат разкази или литературните гении да решават уравнения би и останало много време и средства за да усъвършенства всеки един до толкова, до колкото позволяват ума и способностите му.

   И въпреки всичко училището може да бъде и едно приятно място. Онова в което да разкажеш как е минало лятото, да научиш нещо ново, да контактуваш с учителите като с приятели, а не като подчинен с господаря си. Онова място е моето училище съвсем реално и далеч не е толкова трудно да бъде едно учебно заведение такова. Това в, което изучаваш себе си и света като цяло. Там където биваш разбран, приет и един ден може би създател на нещо ново. Защото училището не е просто сграда, то е мястото, което ни изгражда като личностите които сме, за цял живот. Защото училището е бъдеще .... а бъдещето ... това сме ние ...