Есе на тема: "Аз и моето училище" - Елица Елинова, 13 год.

Училището е моят свят. В ОУ„Св.св. Кирил и Методий“ с. Попица срещнах хора, които много ми харесват. Надявам се и те да ме забелязват и   харесват също. Тук  аз се чувствам човек. Всеки ден се случват най-различни неща от скучни и неприятни до весели и интересни. Като всеки ученик и аз не обичам да ме изпитват, не искам да ми дават много домашни  работи, но те все някак отминават.

В моето училище аз виждам радост и страдание, бедни и богати деца. Тук за първи път видях как деца нямат какво да обядват. Това мен много ме натъжава. Не можах да разбера  защо децата в училище се хранят срещу  закупени купони, а престъпниците в затвора- за сметка на държавата.

Опитвам се да се сприятелявам с всички, защото е глупаво да се караме. Няма смисъл. Това са нашите най-хубави години и по-добре да се радваме на безгрижно детство.

Тук  са най-страхотните учители.Те всеки ден ни помагат да си разширим знанията, ако имаме желание за това, защото някои от нас се отказват само от първата двойка. А не трябва ли, това да ни стимулира да бъдем по-добри и по-добри, да се стараем, а не просто да чакаме „мозък наготово“.

Най-обичам дните, в които учителите ги хваща сякаш някаква лудост. Голям купон пада тогава. Ето случка от миналата седмица- След два  урока за лексикално значение на думите г-жицата по БЕЛ реши да събуди дяволите в нас-даде да определим думи съвсем познати, но и неразбираемо трудни. Знам, че искрено се смееше с нас, когато изброи 5-те пример: Що е памперс, кюфте, галош, полярна мечка и кълвач.

Потим се ние с тези определения  хем кратки, хем точни. А тя потрива ръце в знак : „Пипнах ли ви сега“. Невъобразими физиономии направихме, когато тя буквално „ни затапи“ : Памперс било хартиени гащички, кюфте пък- кръгло кебапче с лук; галош, колкото и просто да изглежда, само изглежда- гумени селски маратонки без връзки. Изпопадахме от смях, сигурна съм, че онези в другата стая с математиката се изяждаха от яд. Да продължа ли с другите определения? Е, няма да ви мъча: полярна мечка е бяла мечка със шише кока кола, а за кълвача не може да повярвате- съседът с бормашина  от третия етаж, под катеричата хралупа.

И както имаше една реклама : „това не е всичко“- за домашно другия час трябваше : НИЕ ДА ИЗПИТВАМЕ! Хубаво го вижте, да ние-учениците. Е колко сладък бил живота! Разбира се, успяхме да убедим госпожицата, че има неща, които и тя не знае.

Да влезем в часа по География и икономика- любим предмет, особено в часовете на тема „Какво и стана на госпожата?!“- упражнение

Аукционни сделки- елате да видите, сергии с лакове, пудри, червила, моливи.Значи това била икономиката в географията. Мариян продаваше ценни книжа-е ценни, ценни- кулинарната книга на баба си, на баща си първия бележник, а да и едно кръщелно на братчето му, кой ли би го купил? След часа всеки бе се сдобил със знания за сделки, вересии,промоции, но най-вече с огромни усмивки от щастие.

За мои любим момент бих посочила- деня, в които имахме Пинята в училище.С помощта на най-младата ни госпожа побратихме  католическия празника с нашия Прошка, а късметлията с чукчето беше онзи ученик, който поиска най-искрено и артистично прошка от някого. За мое щастие-нещастие, тогава се бях скарала с най-добрата ми приятелка-Дени. Съдбата ми се усмихна, успях да си върна приятелката, а от трите украсени балони се изсипаха- бонбони и  хартиени късметчета. Еуфорията на втория етаж се чу дори при директорката и чистачките, които искаха да се снимат с нас накрая.

Не намирам думи да опиша чувството да си в своето училище- на своето си място.

Всеки се оплаква от училището, но всеки е ходил и ходи на училище. То е задължително и може би затова и не винаги обичано.Никой не отрича ползите от училището, защото в него получаваме съответното образование и документ естествено. А както казва г-нът ни по физическо- Документ  звучи  гордо!

Като се замисля, аз май спадам към тези ученици, които обичат да ходят на училище.А вие не бихте ли искали да дойдете тук!