Есе на тема: "Аз и моето училище" - Ралица Чокойска, 13 год.

       Моето училище е СОУ,,Вичо Грънчаров“ и след броени дни ще навърши 194 години от създаването си. Училището носи името на един достоен българин, радетел за свобода и просвещение – Вичо Грънчаров. Почти два века то утвърждава своя авторитет и престиж, като осъществява значим принос в духовното израстване на град Горна Оряховица. През класните му стаи са преминали поколения талантливи учени, художници, музиканти, спортисти. И това ме изпълва с чувство на гордост.

     Щастлива съм, че съм част от голямото семейство на училище ,,Вичо Грънчаров“. Оттук започва пътеката на истинските приятелства, защото ние преживяваме заедно радостите от успехите, страха от провала, изграждаме взаимно доверие и толерантност. Училището е място, където се учим да общуваме помежду си, сблъскваме се със завистта, лицемерието, подлостта. Мястото, откъдето започва опознаването на живота.

    Моето училище – това са учителите, които помним цял живот. Те са тези, които ни отварят вратите на познанието, насочват ни да вървим напред, помагат ни да израснем като личности, прощават грешките ни, окрилят мечтите ни.

    Моето училище – това са знанията, необходими за нашия жизнен път. Трябва всеки ден да научаваме по нещо ново, за да израснем знаещи и можещи хора и достойни българи.

    За мен училището е нещо много свято, защото то ме научи да чета и пиша, отвори очите ми за тайните на света. Затова, дълбоко в сърцето си, до образа на моята майка, ще пазя усмивката на любимата учителка, а до съкровените спомени от дома – спомените за моето училище.