Есе на тема: "Аз и моето училище" - Симон Кръстанов, 4 клас

Помните ли дните, когато бяхте на училище? Те са незабравими. За някои училището е само една сграда, пълна с някакви хора, които са там да те накарат да учиш, а за други е едно вълшебно място, в което всеки ден се случват чудеса.

Едно от тези чудеса се случи с мен на първия учебен ден в първи клас и продължи до днес, вече цели четири години. Тя, моят първи учител, беше до мен, държеше ме за ръка и преминахме прага на моето училище. Колко бях притеснен, колко бях уплашен, но нейната топла ръка ме успокояваше! Тя е моята първа класна, моят най-добър учител, моята майка в училище. Нейната усмивка, изпълнена с любов ми вдъхва кураж, когато срещна трудност. Кара ме да вярвам, че мога, че знам, че ще успея! Тя ме научи да бъда добър човек. Да виждам красивото и да ценя хората.

През тези четири години с мен всеки ден се случваше чудо. Един ден научих какво е буква, друг – как се смята, коя е моята родина, защо да имам приятели, колко е важно да се уважаваме, на всичко това ме научи тя. Всеки ден с мен се случваше по едно от тези чудеса и аз, от малкото уплашено момче в онзи първи учебен се превърнах в уверен, смел и разумен човек, благодарение на моят най-добър учител.

Тя беше до мен, когато ме награждаваха, бях щастлив и горд, беше до мен и когато ме болеше, когато губех и бях тъжен, все с тази топла усмивка. Само един издайнически бял кичур и две-три нови бръчки на челото издаваха нейната загриженост. Чудото, което тя случи с мен беше изписано на лицето й. За всичко, което аз й причиних искам да й благодаря и да ми прости.

Прости ми грешките, прости за болките, прости за белия кичур!

Благодаря ти, че ме направи човек!

*Посвещавам на моята първа класна – госпожа Марина Панева.