Есе на тема: "Аз и моето училище" - Ванеса Донева, 3 клас

Моето училище е като мой втори дом. От 3 години уча в него. Имаме лъчезарна и добра госпожа. Чувствам се като едно от цветята в нейната градина. Аз раста и се опитвам да науча повече неща, та чак да ми излизат букви от ушите.

Е, стига толкова за мен започвам да разказвам за любимите ми моменти в училище. Аз най-много обичам груповата работа. В нея се уча да работя и общувам с различни деца. Работата в екип ти дава възможност да приемаш другите такива, каквито са и да откриваш техните, а и своите силни страни, за да се справите отлично с поставената задача.

Веднъж госпожа Иванова ни беше дала задача да направим пиеса по любим момент  от книгата „Ние, врабчетата” от Йордан Радичков, но точно в деня на представянето аз се разболях.  Все пак отидох на училище, за да покажа на приятелите си, че ги подкрепям и уважавам и че страшно много държа на отборната ни задача. Изиграхме пиесата. Останалите ни съученици бяха във възторг. Учителката ни  каза, че ние сме организирали много добра група и затова резултатът е толкова впечатляващ. Изпрати ни при децата от 2 г клас. Показахме и на тях нашето творение. Те ни ръкопляскаха силно и ние се чувствахме много горди и щастливи. За пореден път разбрахме колко е важно да умеем да работим и творим заедно.

Въпреки удовлетворението от добре свършената работа, на мен ми ставаше все по-зле и по-зле. Тогава Вики, моята приятелка, ме гушна и аз разбрах, че ми е истинска приятелка. Това беше моята смешно - тъжна история.

          А сега, в моето заключително изречение ще използвам тези думи: "Човек се учи, докато живее", а и училището не е само за учене, а за да разбереш как да правиш  живота красив!