Учебната среда

Най-важният фактор за това колко и колко качествено учат децата е самата учебна среда. Ако учебната среда на детето не предизвиква у него представа за собствен успех, това може да попречи на развитието му.

Основно, колко учат децата е отражение на това колко обичат да учат. Колко обичат да учат е отражение на това колко успешни се смятат в ученето. Ние обичаме успеха. Успехът ни мотивира. Силното физически дете обича канадска борба, бързото дете обича състезания по бягане, детето, което е добро в езиците, обича игри за правопис, и т.н. Когато детето смята, че е способно да прави нещо добре, то е силно мотивирано, докато участва в него, иска да го практикува често, и, като резултат, става още по-добро в него. Да настроиш детето на режим „учене” е ключът към създаването на позитивна учебна среда.

Децата учат в резултат на постъпващата в техните мозъци информация от техните сетива. Какво ще научат зависи от честотата, интензивността и продължителността , при които техните мозъци получават специфична входяща информация. Ние можем да накараме едно дете да остане на едно място за дълъг период от време (продължителност), докато минаваме през материала отново и отново (честота), но детето има контрол върху интензивността на постъпването на информацията. Детето може да бъде „включено” или „изключено” от режим „учене”. Ако е „включено”, детето учи бързо; ако е „изключено”, ученето може никога да не се осъществи.

Дали детето ще бъде включено или изключено от режим „учене” много зависи от учебната му среда. Позитивната среда подпомага ученето; негативната среда води до невробиологични дисфункции и пречи на развитието и на ученето. Например, когато родителят коментира работата по математика на своя второкласник, коментарите могат да бъдат позитивни (това дава възможност на детето да разбере, че се справя добре) или негативни (могат да разрушат мотивацията на детето). Често негативният отговор ни идва естествено, затова ние трябва да се научим да бъдем позитивни. Погледнете разликите между позитивните и негативните отговори към третокласници, които са решили 10 задачи по математика.

Негативен: „Джони, ти си много умно момче и аз очаквам много от теб. Днес имаш един грешен отговор. Трябва да работиш повече и да бъдеш по-внимателен следващия път.”

Позитивен: „Джони, това е чудесно! Имаш девет верни отговора! Как се справи толкова добре?

Негативен: „Алис, имаш три грешни отговора – можеш да се справиш по-добре от това. Опасявам се, че не мога да ти дам стикерче с усмивка днес.”

Позитивен: „Алис, това е чудесно, имаш седем верни отговора, а задачите, които си сгрешила, наистина бяха трудни. Сега ще ти покажа как да решаваш тези наистина трудни задачи.” 

Негативен: „Били, това е ужасно. Повече от половината ти отговори са грешни. Просто изобщо не се и опитваш да се справиш.”

Позитивен: „Хей, Били, вече започваш да разбираш задачите. Виж, решил си вярно тази, тази и тази задача. Браво! Сега гледай внимателно как решавам останалите задачи. Обзалагам се, че ще можеш да се справиш с тях следващия път.”

Могат ли децата ни да учат в негативна учебна среда? Да, повечето от тях могат, но в негативна среда те не могат да развият пълния си потенциал, нито могат да се развиват и да учат така, както биха го направили в позитивна, подкрепяща среда. Признаците на негативната среда включват негативно привличане на вниманието като неспазване на правилата, липса на мотивация, гняв, ниска самооценка, липса на развитие и на усвояване на знания и умения. Създаването на позитивна и подкрепяща среда може чувствително да промени отношението на децата ни към ученето, представата им за себе си, темпото им на учене и степента на усвояване на новите знания и умения.

Това, което децата взимат от учебния процес е отражение на това, което ние им даваме. Ако не сме доволни от резултата, трябва да преосмислим и да променим това, което им предлагаме, създавайки позитивна учебна среда. 

„Успехът е възможен  само, ако не губиш ентусиазъм!”

Снимка: Photl.com