№9. Комуникиране на своите грешки в процеса на преподаване
„Не се мъчете да бъдете по-добър учител от всички останали. Просто бъдете по-добър учител от учителя, който изобщо някога сте си представяли, че можете да бъдете.“
Роберт Джон Миан
Всеки учител иска да се чувства уверен в работата си и да работи с ученици, които се чувстват уверени в ученето си. Увереността обаче не идва просто от това какво знаем и можем и колко добре го правим, а и от отношението на хората, с които си взаимодействаме преди, по време и след като направим нещо. Увереността идва от усещането, че ще ни приемат дори и да не сме винаги перфектни, че ще ни подкрепят и че ще оценят положените усилия, че ще ни помогнат следващия път да сме по-добри по конструктивен и позитивен начин.
За много учители, които се чувстват притиснати от крайни срокове или твърде високи изисквания, е трудно да създадат такава защитена среда и атмосфера на приемане и подкрепа и напрежението се усеща от всички. В такива моменти е добре да се премислят реалните опори, на които се крепи успешният обучителен процес, и да се върви към поставянето им – това е важно, защото образователният процес не е спринтьорско бягане, а дълъг маратон, в който силите трябва да се пазят за дълго.
От друга страна, много учители – по естествен път и/или с цената на много усилия, успяват да създадат такава атмосфера в класната си стая, в която учениците се чувстват подкрепени, когато са допуснали грешка или имат проблем от друго естество, но дали тези учители си позволяват да се възползват от благата на тази атмосфера и в своя полза – дали си позволяват учениците им да ги видят объркани, дали си признават допуснатите грешки, дали казват „извинявай“? Дали допускат да кажат пред родител или колега, че не знаят какво да направят в дадена ситуация, дали си позволяват да търсят подкрепа. Да бъдат в защитена среда, в която могат да споделят трудностите си по незаплашителен начин, е изключително важно за психичното здраве и устойчивост на учителите и за съхранението им като професионалисти, които обичат и могат да вършат работата си добре. Разбира се, такава атмосфера никога не може да се създаде едностранно и тук идва огромната роля на училищното ръководство, на педагогическия екип като цяло, на родителите и на учениците.
Ако се върнем в класната стая, трябва да си припомним, че учителят е един от най-значимите ролеви модели за своите ученици. За учениците ще бъде трудно да започнат да приемат грешките и неуспехите си като нещо нормално и да търсят помощ, ако не виждат как значимите за тях възрастни правят същото. Затова не забравяйте, че е важно да демонстрирате поведението, което очаквате от своите ученици. Това ще създаде позитивна и подкрепяща атмосфера в класната стая, която което ще е полезно за всички.
Pic credit: https://www.freepik.com/
