ИнтерАКТИВНА самоподготовка - игри в клас

 Преди известно време ми попадна една мисъл на Сухомлински, която ме накара да потърся нетрадиционни подходи, които да „активират“ учениците в часовете по самоподготовка. Мисълта е:  “… става страшно, когато помислиш, че единственото, което правят учениците е ден след ден да заучават поредната ”порция” материал. За какво? За да заучат, запомнят и отговарят, за да получат оценка, а след това може и да забравят?”

  Споделената практика се базира на идеята за т.нар. „активно учене“ – учене чрез игра, чрез преживяване и взаимодействие и затова бих я нарекла „ИнтерАКТИВНАТА самоподготовка“.

Цели:

1. Да се повиши самоинициативата на учениците в часовете по самоподготовка;

2. Учениците да получават и споделят знания и умения, базирани на личния опит и преживявания;

3. Да се постигне позитивна атмосфера в класната стая и да се предизвика емпатия;

Методи и подходи: Игров метод, Групова работа, Дискусии

Същност на практиката:

Уводна част на самоподготовката – Активизиращи игри за „събуждане“:

Самоподготовката се провежда в следобедните часове, в които концентрацията на децата е много по-ниска от тази в сутрешните часове и понякога умората надделява. Затова реших уводът да е под формата на игра.

Игра „Вярно ли е твърдението, че…“. Учителят хвърля топка към ученик като му задава въпрос: „Вярно ли е твърдението, че…?“. Например „Вярно ли е твърдението, че представката стои пред корена?“; „Вярно ли е твърдението, че въздухът в града е по-чист от въздуха в гората?“. Ученикът отговаря с да, не или не знам и връща топката към учителя, който я насочва към друг ученик. Понякога, за да „събудя“ мотивацията на дадени ученици, вмъквам и нетипични въпроси, свързани с техните интереси, например: „Вярно ли е твърдението, че в Майнкрафт светът е изграден от кубчета?“. Играта е подходяща за часовете по БЕЛ, ЧО и ЧП.

Игра „Мисли бързо“ , която е разновидност на предишната, но е подходяща за часовете по математика. С хвърляне на топка към някой ученик, учителят задава бърз въпрос - задачка с цел активизиране на стари знания от типа : „ 5х8“; „49:7“ , „100-4х5“ и т.н. С отговор ученикът трябва да върне топката, а учителят я хвърля към друг и т.н. Понякога, ако липсва топка, импровизирам с топка от намачкана хартия или стари вестници.

И двете игри предлагат свобода на действие и бърза обратна връзка за учителя, която пък му помага да оцени затрудненията, които изпитват някои ученици и да диференцира задачите според индивидуалните възможности на всеки ученик. Понякога играта се играе без моя намеса, само между учениците. Така се получават различни интеракции – учител-ученик, ученик-ученик и т.н.

Основна част на самоподготовката – Работа по групи и нестандартни дискусии:

  След уводната част, преминала под формата на игра, учениците сякаш „се събуждат“ и са по-мотивирани да започнем същинската част.

„Работа в подвижни групи“. След прочит на урока , на три различни места в стаята, например на три от стените, се поставят листове (табелки), върху които е записано съответно: „Вярно”, „Невярно” и „Не знам”. След поставянето на даден проблем за обсъждане, свързан с урока, например, „Коледа в обора“ от Астрид Линдгрен ли е?“; „Зима иде“ стихотворение ли е?“ и в зависимост от своето мнение, всеки участник трябва да се ориентира и да застане под надписа, който изразява неговото мнение. Така се оформят временни групи - на тези, които приемат твърдението за вярно; на тези, които мислят, че то е невярно и на тези, които не могат да преценят. Всяка група си назначава говорител, който се аргументира пред останалите.   Участниците имат право да променят мнението си под влиянието на аргументите и да променят местоположението си. Методът е подходящ за часовете по БЕЛ, ЧО и ЧП, но може да се адаптира и за часовете по математика.

„Дискусии с вестник“ . Методът „Работа в подвижни групи“ създава основа за много дискусии. При дискусиите с вестник, учителят задава първия въпрос , например: „Защо управлението на Цар Симеон е наречено „Златен век“?“, откъсва малко парче вестник от стар вестник, което задържа в себе си и подава вестника на ученика, който иска да отговори. След като отговори, ученикът откъсва малко парче вестник и подава вестника на друг участник в дискусията с нов въпрос по темата. На края на дискусията всеки може да преброи парчетата вестник, които се намират у него и да се оцени активността на участниците. Важно е всеки да е взел участие в дискусията.

Заключителна част – Игри за обобщение и самооценка:

Играта „Намислих, намислих…“ (игра на асоциации). При играта на асоциации ученикът казва, например: „Намислих, намислих български хан“, а останалите ученици му задават въпроси, на които може да се отговори само с „да“ или „не“. Например: „От рода Дуло ли е?“, „Името му започва ли с „К“?“ и т.н. докато познаят верния отговор. За часовете по БЕЛ играта е от типа: „Намислих, намислих съществително име“, а въпросите: „От женски род ли е?“, „Има ли го в стаята?“. Основно правило е темата на играта да е свързана с темата на урока или предишни уроци.

Игра „Две истини и една лъжа“. Учителят или ученик по желание споделя пред класа две твърдения, които трябва да са верни и едно, което да не е. Твърденията трябва да са от урока. Например: В текста „Голямото пътешествие на малкото мишле“, 1. Мишлето е главният герой; 2. Мишлето разговаря с дядо си.; 3. Мишлето преминава през три препятствия. Останалите ученици трябва да познаят кое е грешното твърдение.

Игра за самооценка с …. тоалетна хартия. Всеки ученик откъсва част от руло тоалетна хартия. Преброява перфорираните участъци и разделя според тях на части. След това трябва да сподели толкова неща от урока, които е разбрал, колкото са парчетата. Например 3 парчета – 3 нови знания: 1. Водата е прозрачна; 2. Водата има три състояния; 3. Водата е полезна. (ЧП).

Играта дава много информация за оценката, която всеки ученик сам поставя на своите знания и полезна бърза обратна връзка за учителя.

Резултати от практиката:

1. Повишена ангажираност и мотивация на учениците;
2. Насърчаване активното учене;
3. Подобряване на взаимодействията учител-ученик, ученик-ученик и създаване на позитивна учебна среда.

И в заключение една вдъхновяваща мисъл: „С изключение на китовете, ние май сме единствените божи създания, които цял живот си играят. И поради този факт, цял живот се учим. Денят, в който спираме да играем, спираме и да се учим.” (У. Гласър)