Урок на тема Семейство за детска градина (част 1)

Днес ви представяме първа част на урочен план на тема Семейство, откъс от книгата „Уроци за сърцето - Наръчник за изграждане на характера и емоционалната зрялост на деца от предучилищна възраст“ на Фондация Благотворител, с автор Марина Грозданова, издателство БГ Книга.

Уроците могат да бъдат ползвани за тематична седмица или месец в детската градина. Плановече започват с въведение на темата за групата и предлагат различни истории и дейности, с които да бъде преживяна. 

За книгата:

„Уроци за сърцето“ представя възпитателни подходи, посветени на изграждане на характера на децата и насърчаване на тяхната емоционална зрялост. Наръчникът съдържа 20 учебни плана, посветени на общочовешки добродетели като честност, щедрост, смелост, уважение, единство, представени чрез вдъхновяващи истории, дискусии, игри и артистични дейности. Към всеки урок са предложени и техники за подобряване на познаването и разбирането на отделни емоции и чувства.

снимка и текст: Фондация "Благотворител"

Семейството

Това, което ви свързва като семейство, не е толкова кръвта, колкото любовта и грижата един за друг.

 Ричард Бах

Темата за семейството е широко застъпена в предучилищния етап на обучение като опознаване на семейните роли и връзки и насърчаване на уважително отношение към по-възрастните му членове.

Бихме искали да разгледаме семейството в контекста на съвременните тенденции, в които представата за него като съвкупност от двама родители (и най-близките им роднини) и техните деца, живеещи в един дом, не е единствената норма. Семейството добива все по-широк смисъл, като в него се включват нови партньори на отделните родители, а понякога и техните деца. Основните възрастни могат да бъдат баба и дядо, които се грижат за детето, или един родител, а също така и родител и неговият партньор, който също има свои деца. Понякога семейството може да бъде представено от двойка, която няма собствени деца, или ги е осиновила. Можем ли да наречем „семейство” човек и неговият домашен любимец?

Децата нямат контрол над това в какво семейство живеят или как се развиват животът и взаимоотношенията на възрастните в него. Когато от ранна възраст споделяме с тях, че те самите и техните приятели могат да бъдат част от различни типове семейство, това им позволява да приемат тези обстоятелства. Внушаването на представа, че „здравото” или „пълното” семейство може да бъде реализирано само от съжителството между биологичните родители и техните деца може да създаде дълбоки чувства на срам или малоценност, когато връзките в семейството не се реализират по този модел. Задълбочаването на тези чувства у родителите се отразява както на общуването с децата им, така и на възприятието им за лична стойност и реализация и на взаимоотношенията, които създават.

Драстичните промени в структурата и връзките в семейството налагат нуждата от адекватни социална подкрепа и ориентиране на хората, които са част от тях. Колкото повече приемственост за разликите в различните типове семейства успеем да признаем и приемем, толкова повече насоки и методи за изграждане на емоционална зрялост и здрава самооценка спрямо конкретния контекст ще можем да споделим с родителите и децата.

Едновременно с това е важно да насърчаваме у децата уменията да създават т. нар. „пълни семейства”. Това можем да направим, като с постоянство и ясна цел им помагаме да развиват добродетелите и емоционалната си интелигентност, така че като възрастни да са способни да направят осъзнат избор на партньор, да се грижат за взаимоотношенията си и да бъдат мъдри родители.

Основни добродетели, свързани със семейството са: обич, грижа, уважение, честност, помощ, доверие, отговорност, радост, разбирателство, благодарност, единство.

Примерни въпроси за дискусия:

• Какво означава думата „семейство”?
• Защо хората и животните имат нужда от семейства?
• Кои са членовете на едно семейство? (Помогнете на децата да изброят и роли като „леля”, „чичо”, „братовчед” и т.н.)
• Кои са хората във вашето семейство?
• Кое е най-хубавото във вашето семейство?
• Кога хората в едно семейство могат да прекарват време заедно?
• Какви неща могат да правят заедно хората в едно семейство?
• Винаги ли членовете на едно семейство живеят в един дом?
• Защо мислите, че малките бебета и възрастните хора имат нужда от повече грижи?
• За какво мислите, че могат да спорят хората в едно семейство?
• Какво им помага да си простят?
• Каква мислите, че е ролята на бабата и дядото в едно семейство? Какви отговорности имат те?
• А родителите?
• А децата?
• Могат ли домашните любимци да бъдат членове на семейството?

От десетилетия насам различни школи и изследвания в психологията потвърждават, че емоционалното и психичното здраве на личността и моделите на взаимоотношения, които тя развива, се коренят в качеството на връзката със семейството ни. Там се създават първите представи за близост, доверие, любов, разрешаване на конфликти, правилно, грешно и др. То е една малка лаборатория, в която се развиват основните ни нагласи и представи за света. Ето защо е толкова важно да помагаме на децата да развиват пълноценни нагласи и модели, които да им послужат в ролята на възрастни, родители или партньори.

Отношението към „различния тип семейство” като срамен или извън нормата създава ореол на табу около обстоятелствата на множество родители и деца и внедрява чувства на срам и малоценност, свързани със собствените корени. Това е тревожна и опасна тенденция, която дава отражения върху изграждането на идентичност и създаването на бъдещи интимни и семейни взаимоотношения. Учителят е този, който помага на детето да разбере как функционира едно семейство, какви могат да бъдат приносът и отговорностите на неговите членове и как е важно да се отнасят те един с друг. Докато в семейството си детето преживява това да бъдеш част от едно семейство, с помощта на учителя то може да си обясни опита си.

Книгата може да бъде закупена онлайн от сайта на програма „Добродетели“ или в разпространителската мрежа на Хеликон и Книжен Център „Гринуич“.

>>>КЪМ ВТОРА ЧАСТ НА УРОКА – ПРАКТИЧЕСКИ ЗАНИМАНИЯ