Април – месецът на Андерсен, на Сервантес, на Шекспир

В книгите се крие особено очарование – те ни носят наслаждение, говорят с нас, дават ни добър съвет и стават наши приятели.
Франческо Петрарка

Днес, в този динамичен XXI век, е истинско предизвикателство да обучаваш „модерните“ деца – информирани, търсещи, можещи, защото те са директни, изразяват мнение, имат позиция и налагат да учиш двойно, за да си в крак с времето. Нужни са голям професионализъм, за да пробудиш ума и сърцето на ученика, защото за да полети една птица трябва да й помогнеш да разпери крила. Това е тайната на нашия общ успех. Бих искала да споделя част от нея…

Всяка година в училището създаваме множество събития, посветени на книгата и словото.  Обвързваме ги с дейности, свързани с часовете по български език и литература, с Дните на книгата, с Маратони на четенето, с Националната кампания „Насърчаване на четеното” и с  много други инициативи. С моите ученици се стараем да се включваме във всяка дейност по иновативен начин.

Според приетата от МОН Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността ежегодно организираме Национална седмица на четенето. Тази година тя бе в периода 09-13 декември. Моите ученици се включиха активно в нея. Планувани бяха инициативи за усъвършенстване на уменията на учениците да се увличат и да се насърчават към четене и към развитие на езикови умения. Инициативата включваше маратон на четенето, дискусия на тема "Какво четеш? Прочети го и ти…" и др. Мненията, споделени по време на дискусията, бяха поставени в "четящи дървета". Седмицата започна с илюстрация и мисъл на герой, изработване на постер в 5. клас. Петокласниците участваха в маратона на четенето като разказваха и четоха откъси от любими народни и литературни приказки и произведения.

Четящо дърво, снимка: Заприна Глушкова

В инициативата включихме и състезание по правопис в 7. клас на тема "Езикът, който ни събира и разделя". А деветокласниците изработиха резюме и корица на книга с мото "Препоръчваме да прочетете".

Това е само едно от предизвикателствата за учениците ми. Тази година работя и с най-малките – 5. клас. Доста отдавна не съм работила с тази възраст и да си призная – малко се страхувах, но страховете ми бяха неоправдани. Децата се оказаха много любознателни и креативни и затова ще споделя тазгодишната си практика с тях. Първият нестандартен час по литература проведох с тях така - с помощта на „облак с турбореактивен двигател“ се качихме на вечния Олимп и участвахме в парад на древногръцките богове. Имахме обобщителен урок на тема "Митологичен модел на света". След пътешествието с мъдреците от А-тина /I група/ и Бе-отия /II група/ коментирахме преобразяванията на учениците и познанията им, свързани с изучените божества. Изводът бе ясен - бистри и неизчерпаеми са изворите на детското въображение!

След този урок усетих, че нестандартното им харесва и затова замислих открит урок с тях. Само дни преди коледната ваканция го проведохме. Той бе на тема „Общото и различното в приказките „Тримата братя и златната ябълка“ и „Златното момиче“. Урокът бе представен с помощта на интерактивна дъска. Това беше интересното за тях. Занятието съдържаше разнообразни подходи и методи за обобщаване на вече наученото от учениците за вълшебната приказка. Те почувстваха, че чрез виртуалното пространство ябълката става по-златна, пръстенът – по-красив, а ламята – по-страшна, доброто момиче по - красиво и богато, а мързеливото – черно и зло.

Предварително на помощната бяла дъска бях залепила рисунки, направени по тяхно въображение и по двете приказки. В предварително подготвени таблички учениците умело разпределиха героите от творбите, знаейки че във вълшебната те са седем типа. Трябваше да уточнят във всяка от приказките какъв герой липсва.

Снимка: Заприна Глушкова

До тук добре. В реална учебна обстановка се работи лесно. Трудното дойде неочаквано с момента, когато трябваше да се затворим в къщи и дистанционно да обучаваме децата. За няколко дни в нашата образователна система се извърши една истинска реформа – българското училище премина изцяло онлайн. Интересен е моментът, в който преминахме към тази дистанционна форма на обучение. Първоначално нямахме никакви зададени рамки и със сигурност не знаехме какво да правим, особено ние тук в едно малко провинциално градче. Промяната настъпи много рязко и бързо, първите няколко дни бяха шок, бяха много стресиращи. Бях притеснена и то не за това дали чисто технически ще се справя, а по-скоро дали учениците ми ще успеят да приемат това, което аз им предлагам. За по-големите нямах опасения, но преподавам и на 5. клас – малчуганите. Та те 90 % нямаха нито имейли, нито регистрации във фейсбук, нито където и да било, и то в това няма нищо чудно – те са само на 10-11 г. Учудващо, но малките петокласници за една седмица усвоиха технологиите, нещо, което не вярвах, че ще се случи. Но да Ви разкажа какво правихме от вкъщи…

 Ако си мислите, че докато обучението е дистанционно, всеки петокласник си стои вкъщи и скучае, се лъжете. Тези дни учениците, заедно с членове от семействата си, се включиха в приключение настроено на вълните на приказката "Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми" от Шарл Перо. Доказаха, за пореден път, че едно художествено произведение може да е повод за творчески адреналин, за съпреживяна с любими хора радост, за позитивно разчитане на знаците, за светли послания и неподправено изкуство. Не знам дали е заради времето, в което сме, или е защото те виждат нещо, дето ние не можем да съзрем, но в такива дни малките сякаш стават по-големи от нас. По-големи по ръст на духа, на въображението и на копнежа за живот.

Дойде април – месецът на Андерсен, на Сервантес, на Шекспир… Какво по-подходящо време за реализиране на инициативата „Четене по пантофи”? Тя се осъществи чрез рубриките „Познай какво чета”, „Открий липсващата авторска дума”, „Видео загадки” и др. Учениците проявиха креативност и ентусиазъм. Имахме един четящ час, който се случи с любезното съдействие на родителите на петокласниците. Благодаря им!

Трябваше заедно да покажем на децата, че когато много от вратите на видимото са затворени, а маршрутите ни скъсени, е време за отваряне на предпочитани книги и за отключване на пътища, които минават през изречени светове. Възможност за нови невидими приключения.

Времето минаваше и ние се примирихме, че ще завършим годината онлайн. Завършихме с „Похитителят на мълнии”. Докато влизах в митичните пространства на Рик Риърдън, препрочитайки романа му, попаднах на следния текст:

„Подаде ми маратонките, които изглеждаха съвсем обикновени…

- Мая! — извика той.

От подметките изникнаха бели крила и аз така се стреснах, че ги изпуснах. Маратонките заподскачаха по земята, после крилата се сгънаха и изчезнаха.

-  Яко! — възкликна Гроувър.”

… Две имена с полепнал магичен прашец по тях. Хрумна ми идеята с петокласниците да работим по проект „Вълшебството на моето име”. Те трябваше да се поразровят в речниците. После да открият предмет /същество или обект/, който ще бъде подвластен на личната им именна магия и да разкажат какво точно ще избухне, ако той, подобно на пещерата от „Али Баба и четиридесетте разбойници”, бъде отключен с името им. След това да ни покажат световете, в които ще се материализират, да се заредят с красота на изживяванията, да се почувстват митично и фантастично. Почти като героите в изучавания текст.

Учебната година завърши с изготвяне на мисловни карти върху прочетени интересни книги от тях. Чрез този метод се убедих, че моите петокласници обичат книгите-четат достатъчно за възрастта си.

Снимка: Заприна Глушкова