Дислексия

Трудностите в усвояването на умения за четене са били във фокуса на вниманието на много родители, учители, терапевти, политици и, разбира се, хора с такива затруднения.

В литературата, интернет и в лични разкази можете да прочетете и чуете различни истории за това как отделните хора мислят и изживяват това, което наричат дислексия. Много от тях предпочитат да се фокусират не върху затрудненията, които имат/ са имали, а върху различния поглед, който тяхната дислексия им дава към света и я приемат като „дар”.

Представената тук дефиниция не бива да се приема като абсолютна, а като едно от възможните виждания за дислексията – опорна точка, за  да можем да се фокусираме върху трудностите, които децата имат при опитите си да се научат да четат, и върху подкрепата, от която се нуждаят за това в училище.

Дислексията[1] е специфично нарушение на способността за учене, което засяга преди вичко вярното и гладко четене и правописа (Роуз, 2009). Това може да окаже влияние на процеса на ограмотяване, на математическите умения, на паметта, на уменията за организация и последователност в различна степен. Дислексията може да се открие при хора на всяко интелектуално равнище. Тя има неврологичен произход и се предава в семейството.

През 2009 г. по молба на Държавния секретар отговарящ за децата, училищата и семействата във Великобритания (Secretary of State for Children, Schools and Families) Сър Джим Роуз съставя доклад озаглавен „Идентифициране и обучение на деца и младежи с дислексия и трудности в ограмотяването”.

Според този доклад:

• Характеристиките на дислексията включват затруднения във фонологичната осъзнатост, вербалната памет и скоростта на вербалната преработка на информацията;
• Дислексията не зависи от интелектуалното равнище на индивида;
• Най-добре е за дислексията да се мисли като континиум без ясно изразени начало и край, а не като за отделно обособена конкретна категория;
• Могат да се наблюдават и съ-съществуващи затруднения в овладяването на езика, моторната координация, смятането наум, концентрацията и самоорганизацията, но те не са сами по себе си маркери за дислексия.

Влиянието на дислексията е голямо: ако не можеш да се научиш да четеш, не можеш и да четеш, за да учиш – всичко, което правим в училище или през живота си, изисква да можем да четем без затруднения и да четем вярно.  Най-важната от всички трудности, които дислексията предизвиква, е ниската самооценка и вредите, които тя може да причини.

С правилните помощ и подкрепа обаче, могат да бъдат усвоени стратегии за преодоляването на затрудненията, свързани с дислексията и тя да не се превръща в бариера пред постиженията.