Училищен спектакъл. Стимулиране на ученето и възприемането чрез музика, танц и приказки. Приобщаване на децата със специални потребности.

Как да стимулираме ученето чрез музика, танци и приказки? Колко важно е участието на всички ученици? По време на Национална конференция "Приобщаващи образователни практики" 2018 Павлета Димитрова, логопед и Росица Митева, психолог в СУ „Димитър Талев“, гр. Добрич споделиха с нас вълненията около подготовката и реализирането на училищния спектакъл, в който участие имат както учениците и учителите, така и родителите. Още практики, четете в рубриката: Конференция Практики 2018

Ние сме Росица Митева, психолог и Павлета Димитрова, логопед в СУ „Димитър Талев”, град Добрич. Представяме част от наши инициативи, които провеждаме още от 2013-та год., свързани с приобщаването на ученици със специални образователни потребности.

Когато вярваш в доброто, в приказките и когато виждаш талант в очите на специалните деца, няма как да устоиш и да не опиташ да покажеш на тях самите, че могат, че са способни, че различното не е нещо лошо. Прекрасен екип, прекрасни талевчета и среда, в която да твориш! А резултатът идва, когато възпитаниците на добричкото училище „Димитър Талев” стават посланици на толерантността, чрез музикален спектакъл. Оригиналната и поучителна история развълнува публиката, напомняйки за трудностите, с които се сблъскват хората с увреждания и за неравностойното положение, в което се намират понякога.

Спектакълът завърши с песента „Вълшебни думи“, чийто текст прикани всички към съпричастност и толерантност; към повече човечност и разбиране, превръщайки ги неусетно в посланици на „Доброто“. Публика на малките актьори бяха гости от Регионалното управление по образованието, родители, ученици и учители от детски градини и граждани.

И ето как започна всичко. През месец октомври в разговор между логопеда и ресурсния учител се зароди идеята за стимулиране на ученето и възприемането чрез музика, танц и приказки. Искахме да покажем на учениците света на хората с увреждания по интересен начин и че децата със специални потребности могат да бъдат повече от отлични актьори, артисти и танцьори.

Лекотата, с която протичаше съвместната работа между учители и родители, бе доказателството за екипната работа. Родителите присърце се включиха със свои идеи при подготовката на обща концепция относно мероприятието.  

Декорите, украсата, сценичните костюми и аксесоарите изработиха училищният логопед, психологът, тримата ресурсни учители и родителите на учениците-участници в представлението. Гримьор на участниците бе студент по логопедия, който през този период провеждаше практика в логопедичния кабинет в училището. Авторската приказка е дело на училищния психолог и бе записана с помощта на актьора Красимир Демиров от Драматичен театър „Йордан Йовков“, град Добрич. Ресурсните учители провеждаха репетиции с децата в удобно за тях време без да пречат на учебния процес.

За да открием най-харизматични водещи на спектакъла, организирахме кастинг, чийто председател бе училищния логопед и членове в лицето на общообразователен учител и специалисти от Екипа за подкрепа и личностно развитие, а целта бе индикиране на ученици с ясна дикция. 

Привлечени в инициативата и конкретно в самия спектакъл бяха родители на деца с генерализирано разстройство на развитието, които придружаваха и подпомагаха участието им при изпълнението на ролите. Класните ръководители и учителите изразиха съпричастността си с нашата инициатива в часовете „Занимания по интереси„  изработвайки заедно с децата част от сценичните маски.

Дойде и дългоочакваният ден, в който всички заедно реализирахме идеята да представим една обща продукция, която за пореден път доказа, че в СУ „Димитър Талев“ умеем да бъдем толерантни един към друг и успешно осъществяваме приобщаването.

А сега се потопете в приказното царство на талевци!

„В едно замръзнало кралство някога живял, умен но с проблеми крал! Важно било да се чува неговата дума,  ала видел ли тълпа, буквите изчезвали – сякаш триели се с гума!

Всички малки деца живеят в свой приказен свят. Те виждат всичко в цветовете на дъгата, вярват в чудеса, във вълшебства и никога за нищо не винят съдбата! Има разбира се и непораснали деца – вече високи, работят, дори са с набола брада...

Нашите родители, баби и дядовци, дори всеки възрастен, който минава покрай нас, все още живее в тях по едно дете. Дете, което не спира да вярва в доброто, в чудото, в изцелението. Всеки един от нас носи със себе си своята приказка, а това е мноооооого важно, защото чрез приказките може да се лекуват тъга, безсъние, коремобол, скука, мързел и дори непослушание. Приказките общо казано лекуват човешката душа. Стига разказвача да е, като мен. Тоест да идва от кралството на разказвачите, което се намира на една планета, близо до тази на Малкия Принц. Но както и да е, сега ще ви разкажа една приказка...

Имало едно време едно кралство. То било най-ценното кралство, защото в него царувал Кралят на думите и приказките. От него се очаквало всеки ден да разказва на поданиците си важни новини, да измисля нови диктовки за учениците, както и всяка вечер да има нова приказка за лека нощ, за малките деца. Освен това трябвало да режисира филми, да води кулинарни предавания и да плете на една кука, докато цитира дълги гръцки трактати. Един ден Кралят отишъл на езда, но от храстите изскочил еленът Свен. Конят се уплашил, вдигнал се на задните си крака и Негово величество паднал и изгубил съзнание. Събудил се чак на следващия ден. Той бил много жаден и щял да помоли за чаша вода. За негова ужасна изненада обаче, не успял да изрече нито една от думите гладко. Уплашил се и веднага със заекващ глас наредил да се повика лекар, който с голяма скръб съобщил на Краля, че от уплахата и стреса след падането от коня, той е започнал да заеква. Загриженото кралско семейство попитало лекаря кога ще се оправи, а той отвърнал, че всичко зависи от волята на Негово величество.

Минало се месец, после два, ала Кралят не можел да преодолее този проблем със заекването. Вече не можел да говори пред огромната тълпа, вече не можел да разказва приказки, нито да съобщава за новините по света. Кралството започнало да линее. Да става тихо и мрачно.

Натъжил се Кралят и решил да отиде на далечна разходка. Пътувал три дни и нощи, посетил много места, ала тъгата така и не изчезвала. Тръгнал обратно за дома, като си бил наумил да съобщи на всички, че ще се откаже от трона, за да се възкачи някой по-можещ от него. Тази мисъл много го натъжила и спрял до една скала да си поплаче, но изведнъж пред него се появил магьосник с дълга бяла брада, синя шапка с пришити по нея истински звезди, а дългата му роба променяла цветовете си като люспите на чудновата риба. Попитал той тъжния Крал, защо плаче, а Негово величество веднага му разказал за неволята си. Вълшебникът се усмихнал широко и му казал, че знае точно какъв лек му трябва. Кралят се зарадвал и обещал да го възнагради щедро, ако го излекува. Белобрадият чародей посъветвал Краля да си сложи слушалки на ушите и да пусне силно музиката, като през това време се опита да изпее всички думи, които най-много го затрудняват. Кралят веднага се прибрал и направил, каквото му заръчал вълшебникът и …. Чудо! Наистина не заеквал когато пеел. След упорита работа и упражнения Кралят спрял да заеква и отново станал най-великият Крал на Кралството на думите и приказките.  Музиката, мили приятели, ни помага да се развиваме. Песента прави така, че речта да се лее като мелодия, а така ние успяваме да се разбираме помежду си … А вие чували ли сте за Замръзналото кралство?“

КРАЙ

Нашите инициативи доказват девиза на талевци: „Нека заедно да направим света по-добър и по-красив!“.

В навечерието сме на 30-годишнината от създаването на СУ „Димитър Талев“. Всяка една от тези години е изпълнена с много ентусиазъм, креативност, вдъхновение и отдаденост на професията. Иновативността е творческото кредо на екипа ни, който е реализирал 15 международни проекта по програмите „Коменски“, Грюндвик“, Еразъм+“ и с над 50 еТwinning проекта с повече от 100 партньорски училища от цяла Европа. Ние продължаваме!.

Още споделени практики от Павлета Димитрова: Инициативата „Играя, съобразявам, толерантен съм”