Има ли подкрепа за децата с изявени дарби в българското училище?

В следващите редове бихме искали да повдигнем една актуална и много важна дискусия – за възможностите и подкрепата за децата с изявени дарби в българското училище.

Цветелина Миланова споделя опита си като родител. Ще се радваме да чуем и Вашата гледна точка по темата.

Прочетох статията на сайта Ви http://priobshti.se/article/u-doma/deteto-vi-e-nadareno-i-sega и реших да споделя с Вас опит до каква степен училищната институция се грижи за талантливите деца.

Моят син - 11 годишен, рисува. Единствената подкрепа, която получава, е от нас - неговите родители. В училище знаят за уменията му, но нищо по-различно не му се предлага. Единственото, което направиха, бе да ни попитат дали го водим на уроци, защото трябва да развиваме таланта му.

За да задоволяваме потребностите му, го водим на частни уроци. Честно казано, дори и училището да предложи нещо, не съм сигурна до каква степен то би отговорило на търсенията на детето ми.

Но въпреки това мисля, че училищната институция може да стимулира талантливите деца. В България те са много - певци, танцьори, художници, писатели, математици... Но това, което мога да кажа е, че държавата не полага никакви грижи за тях.

Какво би могло да направи училището?

Учителите познават своите ученици, а също и техните силни и слаби страни. Би могло на местно ниво да се организират изложби, състезания или друг вид изяви на децата. Да се покажат техните умения в самото училище. Следваща възможна стъпка е да се реализират такива изяви и на общинско ниво. Така децата с изявени дарби ще се чувстват забелязани, оценени.

Моят син, а съм сигурна, че не само той, понякога казва, че няма приятели, че е неразбран. Той до голяма степен не се вълнува от обичайните детски влечения. Не възприема и дори осъжда масовото негативно поведение на връстниците си. Чувства се различен. В същото време връстниците му не го приемат като един от тях, защото той не желае да им подражава.

С гореописаните действия от страна на училището едно "изолирано" дете ще бъде представено в добра светлина, подчертавайки неговите силни страни. Това би му дало увереност и самочувствие, би му дало усещане за значимост.

Преди две години синът ми заяви, че ще спре да рисува, защото "това не се цени". За щастие, успях да преборя намерението му. Как да спре - това е неговото "Аз". То е вътре в него и напира да се покаже.

Решил е и знае къде иска да учи след 7 клас. Дано успее! Той го заслужава, както и другите деца като него!

Снимка: https://www.pexels.com/