№ 2. Комуникиране на правила и очаквания

Често в началото на учебната година учителят и учениците сключват договор за правилата на класа и там можем да прочетем:

1. Да бъдем точни за час
2. Да се уважаваме
3. Да участваме активно в час
4. Да ходим спокойно в класната стая и по коридора и т.н.

Получава се смесица от правила и очаквания, която може да бъде объркваща, както за учениците, така и за учителите. Накратко, правилата в класната стая създават структура, а споделените очаквания създават атмосфера.

Въпреки че често правилата на класа отразяват училищните правила и нарушаването им подлежи на формална санкция – забележка или отсъствие, например, е важно да ги изговорим с учениците и да им помогнем да видят какви са последствията от нарушаването на правилата. Санкцията е само една малка част от възможните последствия и това, че си понесъл някаква санкция не отменя по никакъв начин проблемите, които си причинил или си могъл да причиниш, нарушавайки дадено правило. Това, че ще получиш забележка в бележника, не прави по-малко опасно тичането ти по стълбите и по-малко неприятно прекъсването на учебния час заради закъснението ти.

Санкциите би следвало да са последващ външен механизъм за регулиране на социално желаното и безопасно поведение, но осъзнаването на логиката на правилата и техния смисъл ще направи спазването им значимо в името на успешното и отговорно живеене в общност, от която очакваш също така да се грижи за твоята безопасност, сигурността на твоите вещи и да уважава твоята личност и времето ти.

Затова е важно няколко най-важни правила да се отделят в отделен документ, да се изговорят нуждата и ползата от тях и всеки да види ползата за самия себе си, когато всички, включително и той, ги спазват.

Споделените очаквания, от друга страна, по-скоро формулираме като „да се уважаваме“, „да си помагаме“, „да се подкрепяме“, които често се смесват и с конкретни поведения, които ги изразяват - „да се изслушваме“, „да не използваме обидни думи“, др. Разбира се, няма как да изискваме от двама души да се уважават и подкрепят, ако не сме създали предпоставки за това -  общи проекти, общи цели, общи дейности, от които имат потенциал да се родят истински приятелства. В същото време можем да минимизираме напрежението, фрустрацията, неприятните емоции, като групата демонстрира, че желаното поведение включва ненасилствената и възпитана комуникация, именно като се превърне в модел за нея.

Pic credit:https://www.freepik.com