За професията УЧИТЕЛ: Диана Плачкова, учител по ИТ в СУ "Христо Смирненски", гр. Брезово
Диана Плачкова е учител по Информатика и ИТ в СУ "Христо Смирненски", гр. Брезово.
С Диана разговаряхме по време на летен лагер в Кранево с ученици от 6-ти клас от СУ "Христо Смирненски", гр. Брезово и СУ "Георги Бенковски", гр. Тетевен, част от програма "Училището има смисъл".
Какво според теб е приобщаващото образование?
Според мен приобщаващо образование е включващо образование. Да включим всички деца в една среда, която е гостоприемна за тях и те да се чувстват като всички нормални, защото в много от случаите много деца чувстват, че нещо е грешно в тях. Поне моят опит с такива деца, с които съм работила и с деца главно от малки населени места е, че се чувстват много различни от останалите. Факта, че са от малко населено място допълнително не им дава това самочувствие, което биха могли да имат другите деца. Приобщаващото образование не включва само приобщаването на деца със специални образователни потребности, но и на деца, които са от малки населени места с ограничени финансови възможности. Приобщаващо образование е може би това, което всички се опитваме да правим в нашето семейство. Всички заедно да се подкрепяме.
Какъв е приобщаващият учител?
Приобщаващият учител не разделя никога децата си на силни и слаби ученици. Аз съм имала такъв учител, който разделяше дъската на две и казваше: „До тук за три, за четири, за пет, за шест. Който смята, че може нека да решава докъдето смята, че му стигат възможностите.“ Но ние никога не се престрашавахме да се прехвърлим в следващата група, защото в началото на годината, тя ни поставяше в една група и ние до края не смеехме да преминем на следващо ниво, защото ако си позволиш да се „изкачиш“ и не се справиш получаваш – оценка 2. Приобщаващият учител трябва да има равни критерии за всички деца. Не говоря за децата със СОП, които са на индивидуални планове и за тях си има поставени критерии. Приобщаващият учител трябва да бъде по-приветлив, по-усмихнат, макар че сега е доста трудно с всички тези документации, които трябва да попълваме да запазим усмивка и приветливо настроение.
Защо си учител?
Аз по принцип не исках да бъда учител в началото на висшето си образование. Кандидатствах чиста информатика. Много исках да бъда програмист, но по покана на моята класна, се съгласих да започна като учител по заместване. Започнах работа, харесваше ми, въпреки, че първия срок ми беше много трудно. Аз бях втори курс в университета и никой не ме беше подготвил какво е това разпределение, що е то дневник, учебна програма и т.н. Изобщо нямах представа от тези неща, колегите много ми помогнаха, всичко ми показваха. Аз започнах работа в училището, в което завърших средното си образование и всички ме познаваха. В един момент обаче вече съм им учител и то на ученици в 10 клас. Допреди това се познавахме като съученици и тогава имаше една по-приятелска атмосфера в клас, защото си бяхме вече познати. Тогава започнах да водя ученици на състезания по информатика и информационни технологии и успяхме да се класираме на някои доста високи места. Това много ме мотивира да остана учител, защото виждах как децата се радват, че са постигнали успехи и вярват в себе си. Това ти носи удовлетворение, че ти имаш заслуга за всичко. Имаше дори няколко ученика, които бяха приети в университета без кандидат-студентски изпит. Нещата, които бяха направили бяха оценени високо. И така реших, че ще остана в училище.
Ако не беше учител, каква би била?
Програмист.
Кое най-трудно променяш в себе си, за да си приобщаващ учител?
Може би това е да поставям всички деца равни, защото в много от случаите искам да им помогна по друг начин. Например искам да им купя нещо, да им подаря, тъй като виждам, че някои деца са изключително бедни. Не го правя поради простата причина, че не мога да помогна на всички. Много пъти тайно съм се разстройвала, че на това дете не мога да помогна така, както аз искам. Там съм учител и ако помогна на едно, ще трябва да помогна на всички. Това ми е най-трудно - да се сдържам да не помагам и да им купувам разни неща. Особено, когато дойде време за закуски. Имахме едно момче, което нямаше възможности, но успяхме да измислим начин да му отпуснем стипендия, за да си купува закуски в училище, защото той е ученик от горните класове и не му се полагаха от обедите. Другото, което ми тежи е, че не намирам достатъчно време за децата – да ги напътствам.
Ако някой родител те обвини, че си поставила несправедлива оценка на детето му, какво правиш?
Имала съм два подобни случая. Това, което направих е да поканя родителя да присъства на изпитване, като освен това му показах и тестовете на детето. Винаги казвам на родителите, че не трябва да имат толкова голямо доверие на децата си, без да са чули гледната точка на учителя. И не само на един учител, а на няколко, защото много често те ни споделят, че техните деца учат, ходят на уроци, а те всъщност могат да имат други проблеми, които те самите още не са установили, но започват да обвиняват учителите. Добре е да се разговаря с учителите, да се чуе и тяхното мнение и чак тогава да се правят заключения.
Когато видиш, че някое дете има проблем, който не е свързан с училище, но е сериозен, какво правиш?
Понеже съм Педагогически съветник и имам връзки със други организации, винаги се опитвам да разреша проблема с тяхна помощ . Например – социални грижи, детска педагогическа стая. Обръщала съм се и към Главния специалист „Култура и образование“ – г-жа Стоянова в нашата община, към директора на училището също. Опитваме се с общи усилия да разрешаваме възникналите проблеми. Помагали сме на много деца и според мен това е начина - да се свържеш с други хора, които имат повече ресурси, с които да помогнат.
Кое е най-лошото в образователната система днес?
Аз вече 12 години съм учител. Най-лошото за мен на първо място е документацията, бюрокращината и всичко, което трябва да попълваме ежедневно и на второ място – това, че сме много ограничени в избора на начини за преподаване на уроците, нямаме свобода. Има държавни образователни изисквания, в които е казано, че трябва да имаме 60% уроци за нови знания, 30% уроци за упражнения и 10% - изпитвания, упражнения, изпитвания. Според мен, трябва да има много повече упражнения, отколкото уроци за нови знания. Това винаги ми е било най-трудно - как след като виждам, че децата ми все още не са осмислили материала от предния ден, аз днес трябва да им представя нови неща.
А най-доброто?
Може би засега е, че се опитват да променят нещата доколкото могат в направление приобщаващо образование, въпреки, че има какво да се желае, но все пак се правят опити. Особено като се има предвид, че допреди 2-3 г. нямаше такова образование. Може би това може да се определи като най-доброто.
Какво би искала да научиш децата, но не можеш?
Може би как да се справят в трудни за тях ситуации, към кого да се обърнат, когато имат някакви проблеми. В училище липсва предмет като „гражданско образование“ , разбира се включва се в часовете на класа, но за мен би трябвало да има отделен предмет. Да се учат децата как се работи с институции, към коя институция какво да адресират, какви са им правата. Всичко това се опитваме да им разкажем в „часа на класа“, но в този час, освен всичко друго класният ръководител трябва да извинява отсъствия, да събира бележници, да разкаже за текущи проекти в училище и реално рядко остава време да се обърне повече внимание на гражданското образование.
Кое е най-трудното в това да бъдеш учител?
Най-трудното е, че нямаш свободата да преподаваш, както ти решиш. Това за мен е най-трудното, защото аз лично в часовете по информационни технологии и информатика имам по-голяма свобода, честно казано. Но в час по математика например ограниченията са повече. Трудно ми е понякога, защото нямаме достатъчно дидактични и нагледни материали за работа. Понякога искам да изведа учениците на урок в парка. За да го реализирам, обаче трябва да направя един класьор с документи, да поискам декларации от родителите, да изпратя писмо в РУО и т.н. Всичко е в състояние да те откаже, защото за да планираш един такъв час ще отнеме може би две седмици. Аз искам да има повече такива часове, за да не прекарват децата толкова много време в стандартната класна стая. Смятам, че на децата би им допаднало много, но за съжаление, ние не можем да смогваме с подготовката на документацията.
А най-приятното?
Най-приятният момент за мен е сутрин, когато стъпя е класната стая и децата ме поздравят с „Добро утро, госпожо! Наспахте ли се?“, т.е. най-приятното са разговорите преди да започне часа. Всеки ден се старая да ги уча на нови неща, но те мен също. Дори аз самата изненадвам себе си, когато ми се наложи да работя до късно и открия, че мога да съм по-издръжлива , отколкото съм вярвала. Радостта в детските очи – това е най-приятното.
Защо си струва да се работи за приобщаване в училище?
Струва си, защото тези деца, които имат нужда от приобщаване са деца, които малко или много по някакъв начин са отхвърлени от обществото и доста често техните родители нямат възможност да се погрижат за тях. Всички се борим да сме общество, да сме равни , затова смятам, че и в училище трябва да работим в тази посока и да се стараем всички деца да са равни. Тези деца също са богатство, те са по-различни от останалите, но имат някакъв друг талант или друга дарба, която могат да споделят със своите съученици. Освен това, така другите деца се учат на толерантност, да бъдат добри с всички, да споделят своите чувства и мнение.
Коя ситуация от практиката ти досега е била най-предизвикателна?
Най-трудните ситуации са няколко. Имам един ученик, който отдавна се опитваме да приобщим, но не срещаме подкрепа от неговите родители. Работим заедно с Център за приобщаващо образование, Отдел „Закрила на детето“, Общината и въпреки това той извърши постъпка, която ме постави в много трудна ситуация. Аз знам, че той не го е осъзнавал. Той има нужда от лечение според мен, но никой не предприема мерки, за да му се осигури преглед. Това ми е най-трудният казус в практиката ми до момента.
Какво ти помага да се чувстваш приобщена в училище?
Помага ми много факта, че винаги имам подкрепата на ръководството относно идеи, добри практики, които съм видяла и съм искала да приложим и в нашето училище. Директорът винаги се е отзовавал. Като цяло колективът ни е много сплотен. Всяка година имаме по един или двама нови колеги, които успяваме да приобщим. Колегията – това ми помага най-много. Опитваме се да се справим с обединени усилия.
Назови 3 неща, които задължително трябва да има в идеалното училище.
Да има специалисти, които да работят с децата, толерантност и любов.
Кое е по-важно за децата – да имат добри оценки или да се чувстват добре в училище?
На първо място да се чувстват добре в училище. Чувствайки се добре, мисля, че и успехът им ще бъде добър. Спокойни деца, спокоен учебен процес, повече часове за упражнения – добри оценки. Родителите обаче винаги предпочитат добрите оценки. Моят личен опит сочи същото, когато бях малка. На мен ми казваха „Ще слушаш госпожата и ще имаш добри оценки“.
Времената вече са различни. Има повече фактори, които влияят на децата да бъдат по-неспокойни. Модерните технологии – това, че интернет е почти на всяко едно устройство и те имат неограничен достъп до какво ли не, ги прави неспокойни. Важно е също така и да има и специалисти в училище с които децата да могат да споделят.
Когато бях ученик, най-интересно и приятно в училище за мен беше …
Историята. Всичките ми преподаватели по история бяха невероятни разказвачи. Винаги съм харесвала начина им на преподаване, може би защото предмета е разказвателен. Те се опитваха да ни карат да си представим, че сме на самото място, в конкретната ситуация. Това ми беше най-интересният предмет. А информатиката и математиката ги харесвам, защото са много точни науки. При тях „ако“ е в рамките на определени стойности. Нещата са изброими, измерими и точни.
Още ИНТЕРВЮТА с учители и специалисти в сферата на образованието
