За професията УЧИТЕЛ: Росица Паскова - учител по география в СУ "Георги Бенковски", гр. Тетевен
Росица Паскова, учител по География и икономика, СУ "Георги Бенкосвски", гр. Тетевен
С г-жа Паскова разговаряхме по време на летен лагер в Кранево с ученици от 6-ти клас от СУ "Христо Смирненски", гр. Брезово и СУ "Георги Бенковски", гр. Тетевен, част от програма "Училището има смисъл".
Какво според теб е приобщаващото образование?
Приобщаващото образование е желанието и способността на всички в едно учебно заведение да накарат децата да се чувстват полезни и значими в живота на училището – и в обучението, и в извънкласните дейности.
Какъв е приобщаващият учител?
Този, който цени, уважава и подкрепя учениците си. Приобщаващият учител им дава нужното образование – диференцирано, но не ощетяващо.
Защо си учител?
За да дам на учениците си това, което и да ги виждам как израстват.
Ако не беше учител, каква би била?
Артист.
Кое най-трудно променяш в себе си, за да си приобщаващ учител?
Най-трудно променям в себе си възприемането на деца със СОП. Аз ги приемам като равни с останалите, но те имат своите нужди, странности и интереси.
Какво/кой те вдъхновява?
Вдъхновява ме моят баща. Макар вече да го няма, аз винаги ще помня думите му при първия ми ден като учител: „Всички деца са чисти души. И всяко дете е дете на своя родител – това означава, че за родителя, то е най-добро. Никога не ощетявай децата, а им дай всичко, което знаеш“.“
Ако някой родител те обвини, че си поставила несправедлива оценка на детето му, какво правиш?
Старая се да съм обективна в оценката си, но имам такива случаи. Необходими са разговори и то спокойни, с факти. Но понякога се налага и подкрепата на помощник-директора, дори на местните институции.
Когато видиш, че някое дете има проблем, който не е свързан с училище, но е сериозен, какво правиш? Например?
Нямам конкретен случай, но мисля, че трябва да поговоря с педагогическия ръководител, да запозная директора със случая и ако е в моя клас, да разговарям с родител.
Кое е най-лошото в образователната система днес?
Първо – делегираният бюджет, който обвързва съществуването на училището с броя деца. Второ – липсата на мандатност при директорите.
Трето – слабата връзка с родителите.
А най-доброто?
Свободата да твориш, макар и в рамката на учебната програма и план.
Какво би искала да научиш децата, но не можеш?
Да пътешестват виртуално.
Кое е най-трудното в това да бъдеш учител?
Да останеш „дете“.
А най-приятното?
Винаги сме сред младите и първи научваме „новостите“ – и добри и лоши.
Защо си струва да се работи за приобщаване в училище?
Баба казваше: „Всеки е дошъл с мисия на този свят!“ Тази мисия може да не е разбираема за останалите, но всеки е уникален и задачата на приобщаващия учител е да извлече тази уникалност.
Коя ситуация от практиката ти е била най-трудна/най-предизвикателна?
Тази с разгневения родител, който не чуваше и не виждаше нищо в гнева си.
Какво ти помага да се чувстваш приобщена в училище?
Отвореността ми към всичко около мен, желанието ми за работа и колкото и банално да звучи – обичта ми към професията учител.
Преброй 3 неща, които задължително трябва да има в идеалното училище.
Отлични взаимоотношения между ръководство и училище – да не се гледаме като врагове.
Добра ежедневна комуникация с родителите.
Комуникация между съмишленици и приятели.
Материална база, съобразена с новите технологии.
Кое е по-важно за децата – да имат добри оценки или да се чувстват добре в училище?
Най-важното е да се чувстват децата добре. С родителите нямаме консенсус по този въпрос. Успехът за тях е най-важен.
Когато бях ученик, най-интересно и приятно за мен беше…
Изнесените уроци сред природата. Много приятели. Стройната организация.
Ако някой направи филм за теб, как ще се казва и коя ще е песента за него?
Филмът ще се казва „Въпреки всичко“, а песента „Оставаме“.
Къде би искала да отидеш?
Бих искала да отида на много места, нали съм географ. Но най-много искам да посетя Изтока. Корея, Китай и Руския далечен изток.
Още ИНТЕРВЮТА с учители и специалисти в сферата на образованието
