За всички онези, които вярват в нас

Представете си най-трудното за вас нещо – нещото, от което винаги ви заболява главата, за което трябва да полагате най-много усилия, когато го правите, което, колкото и да се стараете, правите недостатъчно добре или твърде продължително време или което сте захващали един или няколко пъти, но не се е получило и сте се отказали от него.

Може би това за вас е шофирането или карането на колело? Може би ориентирането в непознат град винаги ви стресира? Или четенето на чужд език ви изморява прекалено? Може би ви тормози справянето с отчети и математически изчисления? Или работата на компютър ви изнервя? Или не сте опитвали да пеете, участвате в екипни спортове и да свирите на музикален инструмент от дете, защото тогава сте се разочаровали?

А сега си представете, че трябва да правите това нещо всеки ден. По цял ден.

Вероятно с времето ще го усвоите на едно, ако не отлично, то поне добро, вършещо работа, ниво.  Но какво ви е необходимо, за да се случи това?

Вече казахме – време. И не само. Необходимо е и търпение.

Винаги трябва и някой, който да помага – да ви води стъпка по стъпка към усвояването на необходимите умения, да разплита възлите, заедно с вас.

Необходими са и неговото време и неговото търпение. Представете си, че този някой е търпелив и позитивен, че ви хвали и окуражава за всяка направена крачка, че вярва във вас, дори когато вие не вярвате, че върви пътя заедно с вас и понякога той избира маршрута, а понякога ви оставя вие да водите, за да види как и накъде предпочитате да вървите.

А сега си представете за кого вие бихте могли да бъдете този „някой“.

Представете си в какво вие сте наистина добри. Какво обичате да правите повече от всичко на света?

Какво ви прави щастливи, спокойни, успешни?

Можете ли да предадете тази любов и ентусиазъм на някой друг?

Можете ли да го подкрепите, ако му е трудно? Можете ли да проявите търпение, ако напредва бавно или се оплаква, че му е трудно?

Искате ли да споделите радостта от успеха му?

Ще му позволите ли да ви покаже как да го насочвате?

Ще вярвате ли в него, когато никой друг не вярва?

„Учителят ми смяташе, че съм по умен отколкото съм, и аз наистина станах по-умен.“

6 годишно дете