Екипните игри в часовете по математика в I клас

Екипните игри в часовете по математика в I клас. Учим заедно, помагаме си, съревноваваме се, самооценяваме своя принос и работа на екипа, забавляваме се, общуваме и участваме активно

В първи клас въведох екипната работа (като интерактивен метод) с теми по математика, които са обобщителни: "Събиране (и сравнение) на числата до 10". По-интересното е, че го направих заедно с методиката на Монтесори и допълних с формиращото оценяване. За два часа (с по 3 екипни задачи във всеки) учениците го усвоиха и осъзнаха.

1. Въвеждам правилата (какво и как го правят)- всеки един /от 4-те екипа по 6 ученика/ получава 3 работни листа, върху които трябва да 'моделира  да подредят и съставят задачи със събиране (сравнение) на числата до 10.

Първата игра е да наредят в 4 (нарисувани) буркана по два различни материала, които правят общо 10 предмета, а отдясно да го изпишат с плочките-цифри. Могат и да ги изписват с изтриваеми маркери, защото листът е пъхнат в найлонов джоб.

1/кестен/ + 9/щипка с 9 точки/; 2/пръстенчета/ +8/кестена/; 3/капачки/ + 7/щипка със 7 точки/, 4...+6... и т.н.

Втората игра е да сравнят 6 групи предмети вляво с толкова вдясно, а между тях има глава на крокодил, който е отворил устата си към някоя от тях. Пак нямат право да повтарят пример, а те сами си ги съставят.

Третата игра е да ‘натоварят’ пет везни с равни сборове, но комбинирайки цифрите на числата, които са дадени вдясно.

Всяка игра имаше и има подобна на нея, но в по-лесен вариант за децата, които се справят трудно – с два буркана, с три възможности за сравнение, с един голям кръг за десет и два малки, които излизат от него за единичен сбор. Така неуверените имаха шанс да участват и мислят спокойно, но вътре във времето на екипа. Не им казах, че е за това и се оказа, че дечицата си даваха примери наравно с останалите. Разполагаха с 4 групи предмети по 10 броя: плочки с цифрите от 0 до 9, кестени, малки пластмасови капачки /на всяка група са с различен цвят/, пръстенчета и малки дървени щипки с определен брой нарисувани точки...
Обяснявам им, че имат право да обсъждат свободно в екипа, но тихо /за да не чуе другият, защото протича съревнование/. Могат да съставят задачи до 10 - с материалите на масата. Щом са готови - вдигат пръст "ОК". Избират си сами говорител и той представя как са работили, какви трудности са срещнали, има ли отличили се съекипници и в какво, до какви решения са стигнали...

2. Има определени времеви граници (3, 5 или 7 минути), но давам и свобода:

• могат да се движат, за да избират и поставят лесно предметите по листовете;
• да решат с коя задача искат да започнат - но заедно отчитат, че са готови;
• да сменят с кого да работят от съекипниците и каква точно дейност да извършват;
• имат правото да грешат и да се поправят, т.е. да се учат от грешките си...

3. Самооценка и формиращо оценяване - обратната връзка се случваше постоянно. По въпросите, които ми задаваха ставаше ясно кой етап ги затруднява най-много и кои деца коя роля започват да заемат в екипите. Някои определено приемаха идеята, че трябва само да проверяват, но с това бяха от полза за съекипниците си.
Мотивацията за работа беше на 100% и нямаше нужда да поставям време за работа - всички се стремяха да са първите вдигнали знака "ОК" - това нареждаше щипката с емблемата /риба, рак, жаба и кит - но не е име на екипа/ на тяхната маса на челно място, а другите се нареждаха след тях. Те се поставят на лист с пчела, която носи 1 на дрехата си.  На следващия урок се падат на друга маса и работят в друг екип, но имат същата емблема.

Това е пчелата-майка, която наглежда работата на трудолюбивите си екипи, на моите ‘пчелички’, които работят упорито, за да трупат знание ЗАЕДНО.

При представянето на изпълнените задачи те, т.е. избраният от тях водещ, си правят и самооценка по правилата за работа. Зелена четирилистна детелина на палката показва, че са работили успешно и без затруднения са се включвали във всяка задача. Жълтото слънце (не е усмихнато и е с много лъчи) – срещнали са препятствие, което ги е накарало да търсят помощ с пояснение от съекипник; червено пламъче с начумерено лице – било е трудно, не са могли да участват.

Това са палките за самооценка, нарисувани от самите децата. От другата страна са цифрите от 1 до 10.

Първите успели да се спвавят със задачите ги хваля, а с останалите провеждаме бързо събеседване, за да ‘изчистим’ възникналите трудности, ако вече не се е намерил някой, който да им помогне. Щом изслушам изказването на говорителя, аз веднага им обяснявам как могат да подобрят общуването за следващата екипна игра. Интересното е, че те много бързо сами откриват как работят по-успешно.

Всяко дете само избира коя роля да заеме в реализирането на екипната задача. Едно се чувства най-полезно в това да раздава подзадачите на останалите, които още не са сигурни с какво да се захванат. Друго разнася материалите в по-малките групички, на които сами са се разделили. Трето – проверява всичко. Четвърто – задава въпрос след въпрос. Пето вече е наясно с решението, но се ‘бори’ с другите, за да бъде чуто и неговото мнение. Шесто е подредило първо своя пример и вече нетърпеливо вдига ръка. Накрая всички са усмихнати и доволни от свършената работа.

Приятно е да ги гледаш как се суетят около листовете, бъбрят едно през друго и се радват безкрайно, когато им разрешиш да ‘защипят’ първи екипа си под „майката пчела“.

Тревожех се дали ще приемат по-бавните и неуверени съученици, но на тях това никак не им пречеше. Не бях сигурна дали няма да се ядосват, че са останали последни, но те знаеха – утре отиват в друг екип и пак ще могат да се докажат. Още се борят да бъдат те ‘говорители’, но напоследък дават думата на този, който е помогнал най-много на екипа си.

Питат кога е следващата забавна екипна игра, в която неусетно се учат взаимно и си помагат безкористно.

Разработих подобни екипни игри по четене, които обаче включих чак към края на годината, за да са по-уверени в себе си и работата да върви спокойно. Там ги включвам и в роли: на детективи, пирати, агенти на FBR, вълшебници, свързочници... Така всеки чете с определена задача в екипите си. Имам и игри с пъзели на илюстрация и текст.

На учениците им е приятно да не бъдат сравнявани, да не ги „караш“ да решават задачи, да не ги оценяваш, проверяваш и нареждаш... Те го правят сами! Учат и се забавляват заедно!!!