На училище с усмивка – мисия възможна

В настоящата статия ще споделя с вас своя опит как успявам да стимулирам своите ученици да ходят на училище с усмивка и да очакват всеки следващ ден с желание и нетърпение.

В 21. динамичен век  училището не може да е такова, каквото е било за нас и нашите родители. Децата растат в дигитална среда и ако ние не променим начина си на преподаване и поднасяне на информация, не можем да достигнем до тях. Те губят интерес да учат и да се развиват. Освен това в начална училищна възраст децата усвояват знанията с лекота, когато са им поднесени под формата на игра и се забавляват.
Осъзнавайки този факт, аз се опитвам да изградя и работя в една класна стая, която да е:
•    поощряваща и мотивираща за всички;
•    интересуваща се как се чувства всеки в нея;
•    подкрепяща културата, изкуството и традициите с достъп до технологиите;
•    подкрепяща и приучаваща към поемане на отговорност за действията и постъпките;
•    поощряваща експериментирането и прощаваща грешките, приемайки, че от тях се учим;
•    правеща децата щастливи, разширяваща кръгозора им и желанието за учене без страх;
•    подкрепяща екипността, без конкуренция, с приемане на  различност и уникалност;
•    стремяща се към ценности като свобода, уважение, толерантност;
•    стимулираща ни да мечтаем. Показваща ни различни възможности, от които можем да избираме;
•    пълна с приятели;
•   подкрепяща всеки ученик, за да може той да достигне до конкретни постижими резултати, съответстващи на неговите индивидуални заложби и способности.  

"Роботчета помагат", снимка: Даниела Петрова

Това, разбира се, не се случва отведнъж, а изисква една сериозна и системна подготовка, време и желание за промяна. Всеки проведен час е планиран и обмислен предварително. Използвам интерактивни методи и средства за повишаване на интереса и мотивацията им за учене. Пръв помощник за мен тук е софтуерният продукт „Енвижън“, както и програмируемите роботчета, благодарение на които учениците учат, забавлявайки се  и по този начин постигат по-високи резултати в учебния процес. Играта присъства ежедневно в работата ми. В учебните часове децата се изправят пред различни предизвикателства – пътуват в Космоса, срещат се с извънземни герои, потапят се в дълбините на океана, спасяват приказни герои.  

А междучасията са изпълнени с песни и игри, което укрепва тяхната дружба.

снимка: Даниела Петрова

Залагам много и на екипната работа, която е сред любимите на учениците ми.
Защо я използвам ежедневно?
Защото екипната работа помага за усъвършенстване на личностни качества и умения като отговорност, концентрация, съсредоточеност, умения за общуване.

Учениците бързо свикват и само след няколко часа започват сами да се организират в групи, да си разпределят задачи и да достигат до крайната цел, като си помагат както в екипите, така и между екипите.
А защо си помагат?
Защото всеки екип, изпълнявайки своята цел, успява да завърши само една част от решаването на общата задача, така че, ако дори и един от екипите не успее да се справи, то тогава и цялата поставена задача ще бъде провалена. По този начин успявам да стимулирам бързото изпълнение на поставените цели на ниво отделен екип, което пък от своя страна кара по-бързо справящите се деца да пожелаят да се включат в допълнителна работа като помагат на екипите, които не са успели да довършат.

снимка: Даниела Петрова

И това е онагледено тук.
Отделните екипи имат за задача да решат, да кажем, верижка по математика. Крайният отговор е кодирана буква или част от общ пъзел, картина и т.н. Но сама по себе си тази буква или парче пъзел не значи нищо. Ако обаче всички екипи се справят и работят вярно, събирайки буквите накрая, с тях образуват дума (в случая виждате на великденските яйца е изписано „БРАВО“). Ето защо, ако при някоя група възникне затруднение, който е готов от другите екипи се включва да помага.
Разковничето в нашата екипната работа е, че крайният резултат е обвързан с общия резултат на всички групи и по-този начин се избягва конкуренцията, насърчава се взаимопомощта и сътрудничеството.

Използвам и интереса на децата към изкуството, за да развивам в тях качества като родолюбие, креативност, любознателност и т.н. С боички, моливи, ножички, лепило, те успяват да сътворят прекрасни творби, които, освен че ги радват, ги учат и на търпение, уважение, толерантност, любов към красивото.

снимка: Даниела Петрова

В заключение мога да кажа, че за толкова години педагогически стаж съм разбрала едно – децата не могат да бъдат излъгани и подведени. Те не търпят скуката и еднообразието. Всеки нов клас е различен, а това изисква постоянна промяна и развитие  на учителите, за да могат да отговорят на нуждите им.

За да бъдем запомнени и обичани от децата, трябва да сме различни, интересни и да успяваме да достигнем до детския свят такъв, какъвто е той в момента, защото всяко следващо поколение идва с нови интереси, нови възможности и обогатява и нашите собствени знания. След всяка среща с нови ученици, учителят не може да остане същият. Винаги трябва да се старае да е по-добър от предния път, за да успява да следва тенденциите на бързоразвиващия се свят.