Тайната на мотивираните ученици

Влизаме с леко закъснение в часа по четене на г-жа Райкова. Въпреки че нарушаваме графика, учениците от 4 "а" клас на ОУ „ Св. св. Кирил и Методий“, Ботевград, не се възползват от свободните минути, за да "вдигнат стаята във въздуха", нито пък се налага класната, г-жа Райкова да ги дисциплинира извънредно, за да предотврати това. Атмосферата е спокойна и естествена, а учениците изглеждат едновременно любопитни и заинтригувани от нашето присъствие, но и уверени и нетърпеливи да демонстрират колко добре работят.

Време е и урокът да започне. Г-жа Райкова обявява темата и подканя учениците да отворят малките тетрадки. Припомня им да не забравят да стоят изправени и усмихнати.

Ако трябва да опишете само с една дума тези ученици, които са добре подготвени, съсредоточени и видимо горди от това, което знаят и могат, навярно тя ще е: „мотивирани“.

За съжаление, мотивацията е малко като философския камък: скъпоценен, но мистичен елемент, който учители и родители се опитват да дестилират в детското съзнание с отчаяната отдаденост на алхимици. 

Оказва се обаче, че мотивацията не живее сама за себе си, а представлява функция на отношението между учителя и учениците му - зад това разбиране застават много поведенчески психолози.

Схващането за мотивацията като продукт на връзка, разкрива една тотално различна перспектива: учителят, вместо да се опитва да открие и развие мотивацията у учениците, трябва да се стреми да я култивира в рамките на отношенията си с тях. Въпросът, на който трябва да си отговори, вече не е „ Мотивирани ли са учениците?“, а „Имам ли мотивираща връзка с учениците си?“.  ¹

След срещата ни с класа на г-жа Райкова, ние сме готови да дадем положителен отговор на последния въпрос.

Да видим, кои са според експертите, елементите на мотивиращата връзка с учениците и как ги адресира г-жа Райкова, в рамките на един учебен час.

Създаването на мотивиращи отношения с учениците се базира на стабилната връзка с учителя: той трябва да демонстрира интерес към ученика като личност, да се старае да го опознае и да се отнася към него като към индивидуалност, а не като към субект на обучение. ²

Затова, докато децата четат домашните си задачи, г-жа Райкова минава покрай тези, които са подготвили информация и преглежда какво са подготвили. Поздравява и поощрява всеки, който прочете и всеки, който има подготвен текст.

Успокоява ги, че ще отделят още време в сряда, за да уважат труда на всеки, който е намерил допълнително информация. В този час имат да свършат още много задачи, така че няма да имат възможност и време.

Толкова важна, колкото връзката  учител – ученик, е и връзката между самите ученици. Отново на учителя се пада задачата да подкрепи учениците в изграждането на пълноценни връзки помежду им . ²

Дори и в час по четене, г-жа Райкова не пропуска възможността да включи работа по групи. Две деца много бързо преместват един от чиновете. Разделят се на три екипа: червен, син и розов. Всяко дете заема мястото си в своята група. Всичко това се случва стегнато и отработено. Личи си, че учениците са свикнали да работят екипно и докато текат минутите за дискусия в трите групи, всички са еднакво въвлечени и съсредоточени. След няколко минути са приключили със задачата и една по една групите представят резултатите от обсъжданията. Часът наближава своя край и е време за заключение:

„Искам да ми кажете този час какво научихме, какво подобрихме?“

„ Трябва да сме винаги заедно!

Да си помагаме един на друг!

Да разсъждаваме! “

Г-жа Райкова обобщава: „Когато работим заедно, когато сме екип, тогава можем да бъдем успешни и да се справим с трудностите.“

Това твърдение важи, разбира се не само за 4 а клас: Усещането за принадлежност към училището и класа, както и приемането от съучениците, е свързано с повишено очакване за успех, с придаване на по-висока стойност на училищните задачи, мотивацията и положените усилия. ³

В създаването на мотивиращи отношения с учениците, в никакъв случай не бива да се пренебрегва и демонстрирането на високи очаквания към тях. ²

За 40-те минути, които прекарахме с класа на г-жа Райкова, видяхме как учениците четат по роли, анализират текст, представят си какво биха направили, ако бяха магьосници,  и водят дискусия в групи. През цялото това време, те бяха подготвени, съсредоточени и преминаваха от една дейност към друга плавно, стегнато и уверено, въпреки високата летва, която им беше поставила тяхната учителка, 4 а клас успяха да посрещнат очакванията й.

Затова, когато в края на часа, госпожата се обърна към класа с думите:

„ Много съм доволна от начина, по който разсъждавахте и отговаряхте. Много ви обичам и се гордея, че сте мои ученици.“

Похвалата беше искрена и повече от заслужена.

След края на часа, по традиция, всички се поздравяват взаимно, като се събират в кръг, слагат длан върху длан и извикват „4 ааа клааас“.

Използвани източници:

1. Dennis Bumgarner, Motivating your intelligent, but unmotivated teenager
2. Dr Derek Rhoads: Beliefs, High Expectations and Student Achievement
3. Derek Indoe, Psychology in education: Attribution and motivation