Самооценката при децата в училищна възраст

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
16/11/2018 - 09:00

Самооценката отразява начинът, по който детето приема себе си. Тя зависи от това как родителите подкрепят детето, какво детето мисли за себе си, както и от начина, по който детето предполага, че другите го приемат и виждат. Ако детето се чувства успяло, постига своите цели и задачи, поставени му от другите, тогава то ще има висока самооценка. Ако обаче детето не се справя с поставените му задачи и усеща неприемането му от другите, то той ще има ниска самооценка за себе си.

Ниската самооценка може да бъде резултат от опитите на родителите да изградят подчинено поведение. Тези опити се изразяват в различни изисквания: послушание, прилежност и безконфликтност във взаимоотношенията, зависимост. Когато отношенията се изграждат върху подчинението и зависимостта, без да се отчитат постиженията, това води до изграждане на ниска самооценка.

Децата с висока самооценка са пълноправни участници във вземането на решения в семейството, във взаимоотношенията с приятелите, както и успешни в училище. Те имат високи цели, високо равнище на претенции, независими са, самостоятелни и уверени са в постигането на успех.

Самооценката е съвкупносттта от чувство за компетентност, Аз-ефективност, увереност в собствените възможности или липса на увереност.

Аз-ефективността е възприемането на детето за неговите собствени възможности да организира поведението в съответствие със задачите или средата. Това са личните вярвания на детето, че може да се справи със ситуация, която се очаква, че е трудна. Т.е това са вярванията му какво може да направи чрез способностите си.

Когато децата осъзнаят своята Аз-ефективност те ще полагат повече усилия за справяне с поставените им задачи в сравнение с децата, които изпитват съмнение за нея. Очакванията за успех и/или неуспех ще се отразят върху себеуважението и самооценката на децата. Децата с ниско себеуважение ще отделят повече време върху своите недостатъци, което ще доведе до негативни преживявания.

Равнището на самооценка взаимодейства с изпитната тревожност в училище.

Изпитната тревожност е състояние свързано с поява на силни негативни преживявания, когнитивни, поведенчески и соматични прояви (замайване, тремори, болки в главата, в гърлото, в стомаха, гадене или диария, сърцебиене, стягане в гърдите, изпотяване на ръце и тяло, топли и студени вълни, мислите препускат или блокират) – преди изпит, които обикновено се отразяват и на резултата. Всъщност, изпитната  тревожност зависи от тревогата, самооценката, физиологичните реакции и социалните притеснения на детето.

Подрастващите се опитват да избегнат всички ситуации, които предизвикват безпокойства, но ако не успеят, то те я понасят с много интензивна тревога или дистрес.

Когато децата очакват, че ще получат ниска оценка при изпитване, това се отразява върху самооценката им, а също се проявява и върху настроението им. Много често при наличие на изпитна тревожност резултатите са ниски. Това се отразява не само върху чувството на Аз-ефективност, но и върху социалният статус на детето, защото в периода на средно детство и най-вече през юношеството, децата определят себе си чрез мнението на другите за тях.

Повечето деца в предучилищна възраст имат изключително висока самооценка. След като тръгнат на училище и получат по-силна обратна връзка за това, как се представят в сравнение със съучениците си, самооценката им се диференцира и се снижава на по-реалистично равнище.

Към 6-7 годишна възрат децата имат изградени четири вида самооценки: академична компетентност (езикови умения, математика, други предмети), социална компетентност (отношения с връстниците, отношения с родителите), физическа/ спортна компетентност (игра на открито, различни видове спорт) и външен вид. В училищна възраст децата вече могат да формират една цялостна визия за себе си, чрез общата самооценка, която са си изградили.

През първите няколко години на основното училище нивото на самооценката спада, тъй като децата се оценяват в различни области. Обикновено спадът не е достатъчно силен, за да е вреден. Повечето (но не всички) деца успяват да оценяват компетентността си, като запазват нагласа на уважение към себе си. След това от четвърти-пети клас нататък самооценката се повишава при мнозинството млади хора, които се чувстват особено добре по отношение на взаимоотношенията си с връстниците и увереност в способностите си.

Увереността на детето, че знае учебния материал, че ще се справи с поставените му задачи при изпитване (устно или тестово); чувството, че е значимо, ще се асоциира с висока самооценка. При липса на тези показатели – детето ще има ниска самооценка.

Преходът от края на начална (четвърти клас) към началото на средна училищна възраст (пети клас) е съпроводен от множество промени – на организма (хормонални промени); на средата (нови изисквания в къщи и в училище); на училището (изискванията на многото учители); на новия социален статус (който получават или не).

Самооценката намалява в пети клас, което се дължи на новите предизвикателства, пред които се изправят децата, а именно: много нови учители, различни предмети, отсъствие на грижата от един учител към групата; самата група се променя – нови съученици, с които трябва да се изграждат взаимоотношения. Паралелно с това изпитната тревожност при петокласниците се увеличава, което може да е в следствие на увереността на учениците в техните знания, умения и способности по отношение на учебните предмети и домашните към тях. Също така може да се дължи на това, че са изправени пред погледа на много хора (изпит пред учебната дъска), което може да се свърже с очакването им за провал (на основата на предишен такъв) или появата на различни соматични прояви, като потене и треперене на ръцете, сърцебиене и др., което да попречи на представянето им.

Проучвания показват, че при преминаването в по-горен клас самооценката при момичетата намалява. Причината за това може да се дължи на социалните притеснения, които се увеличават и които се свързват с очакваното одобрение от връстниците, семейството, новите учители, които трябва да приемат порастването на децата, да им гласуват повече доверие и отговорности.

Очакванията на родителите, че детето ще бъде пълен отличник, както в периода до четвърти клас и понякога реалността – спадане на успеха, водят до понижаване на самооценката – когато детето се чувства значимо на основа на своите постижения. Това е период, в който родителите биха могли да насочат вниманието на детето към неговата значимост като личност, като приятел, като справящ се, въпреки че средата и изискванията се променят. Ролята на родителите е да насочат децата към променящите се изисквания по различните предмети, което предполага и повече усилия. Ако детето няма представа за промяната на средата, промяната на изискването към него от страна на различните учители  – то ще търси причината за несправяне и понижение на успеха – в себе си, а това ще се отрази и на самооценката му.

С напредването на възрастта децата сами могат да вербализират преживяванията си и те го правят без да се затварят в себе си, без да се изолират от заобикалящите ги връстници и възрастни

Ако децата са обсебени от отрицателни мисли за училище, за взаимоотношенията им с връстниците и учителите – то те няма да искат да ходят на училище. От друга страна - при добри взаимоотношния с учители и връстници, при наличие на чувство на сигурност в учебна обстановка, децата ще ходят с желание на училище. А всичко това оказва влияние върху самооценката им. Тук ролята на учителя е да даде възможност децата да свикнат с новите изисквания – като се започне от кабинетната система, през изказване на своите очаквания и изисквания до предоставяне на възможност всеки да се представи със своето индивидуално темпо при изпитване.

Родителите и учителите трябва да бъдат партньори в обучението и подкрепящи възрастовото развитие на децата, защото както се вижда – процесите се развиват паралелно.  

Когато детето се чувства подкрепено и оценено от родителите и учителите, това ще рефлектира върху самооценката им. А добре формирана самооценка оказва влияние върху представянето на децата в училище, в семейството и във всяка друга социална среда, в която попадат.

 

Снимка: Photl.com

 

Йорданка Какалова, магистър психолог Детско-юношеска и училищна психология, арт терапевт, обучаващ се психотерапевт към Дружеството по позитивна психотерапия

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин