Есе на тема: "Аз и моето училище" - Сечил Даудова, 3 клас - "Помагаме на нуждаещи се"

Казвам се Сечил. На 10 години съм. Уча в страхотно училище, чудесен клас! Имам най- добрите, отзивчиви и добронамерени съученици! Един от тях е Митко.Той е много позитивно настроен, винаги усмихнат, много забавен. Но една сутрин  влезе в класната стая много разстроен. Както госпожата, така и ние се притеснихме.  Бяхме сигурни, че се е случило нещо лошо.  Попитахме го какво се е случило, а той  ни разказа, че е гледал едно предаване за сираци по телевизията. Това го беше разстроило много. Не можеше да си обясни как може да има такива родители, които изоставят децата си и не се интересуват от тях! През цялата седмица това притеснение не отшумя. Госпожата , приятелите,  съучениците му, всички ние се опитвахме да го успокоим. Той разбираше всичко това, но продължаваше: ВСЕ ПАК ЗАЩО?!

  Един ден в часа на класа  влезе психоложката на училището. Митко и с нея сподели болката си. Тя дълго говори за сираците, за възрастните, за всички в нужда и беда, а всички слушахме  внимателно.  Тя  се зарадва, че е дошла  при нас, защото е попаднала на точното място- имаше изненада за нас:

- Училището ни,- каза тя- ще участва във Великденски базар в подкрепа на инициативата „Дари празник на баба и дядо“.

Радвам се, чеима деца като вас, които мислят и за нуждаещите се!

  Митко като чу това, се зарадва много.  Подготви се и участва в базара. Събраните пари  дариха  на възрастните. Беше много горд, че  в нашето училище се провеждат такива мероприятия.

  А аз се гордея с такъв съученик, който не се отказва от мечтата си да помага на нуждаещи се деца и възрастни!