Есе на тема: "Аз и моето училище" - Сечил Даудова, 3 клас - "Помагаме на нуждаещи се"
Казвам се Сечил. На 10 години съм. Уча в страхотно училище, чудесен клас! Имам най- добрите, отзивчиви и добронамерени съученици! Един от тях е Митко.Той е много позитивно настроен, винаги усмихнат, много забавен. Но една сутрин влезе в класната стая много разстроен. Както госпожата, така и ние се притеснихме. Бяхме сигурни, че се е случило нещо лошо. Попитахме го какво се е случило, а той ни разказа, че е гледал едно предаване за сираци по телевизията. Това го беше разстроило много. Не можеше да си обясни как може да има такива родители, които изоставят децата си и не се интересуват от тях! През цялата седмица това притеснение не отшумя. Госпожата , приятелите, съучениците му, всички ние се опитвахме да го успокоим. Той разбираше всичко това, но продължаваше: ВСЕ ПАК ЗАЩО?!
Един ден в часа на класа влезе психоложката на училището. Митко и с нея сподели болката си. Тя дълго говори за сираците, за възрастните, за всички в нужда и беда, а всички слушахме внимателно. Тя се зарадва, че е дошла при нас, защото е попаднала на точното място- имаше изненада за нас:
- Училището ни,- каза тя- ще участва във Великденски базар в подкрепа на инициативата „Дари празник на баба и дядо“.
Радвам се, чеима деца като вас, които мислят и за нуждаещите се!
Митко като чу това, се зарадва много. Подготви се и участва в базара. Събраните пари дариха на възрастните. Беше много горд, че в нашето училище се провеждат такива мероприятия.
А аз се гордея с такъв съученик, който не се отказва от мечтата си да помага на нуждаещи се деца и възрастни!
Сечил Садъкова Даудова, III Б клас, СОУ “Христо Ботев“, гр. Кубрат, обл. Разград