Отново за обратната връзка

„Начинът, по който говорим на децата, се превръща в техния вътрешен глас.”

                                                          Пеги О’Мара

Всички, които ме познават, знаят, че по природа съм по-тих и мълчалив човек. Често отговарям едносрично, само с кимване или дори само с поглед. Но с децата това, разбира се, не върви. :)

Когато работя с деца, им въздействам по всякакъв начин: гласът ми е ту тих и успокояващ, ту ентусиазиран, ту обран и структуриращ, усмихвам се често, ръкомахам много, казвам „браво”, „супер” и „ехаа” вероятно по 100 пъти на сесия.

Децата очакват и имат нужда от моята обратна връзка, за да се ориентират допълнително как се справят с поставената задача. Ето защо, моят отговор трябва да бъде:

• Конкретен
• Активен
• Конструктивен
• Надграждащ
• Да включва и елемент, който удостоверява нагледно и трайно, че детето се е справило успешно с нещо
• Искрен и съответстващ на постижението

Защо обратната връзка трябва да е КОНКРЕТНА?

С времето свикнах всяко „Браво” да бъде ясно и специфично, защото детето трябва да знае какво точно е направило успешно и за какво си е заслужило похвалата. Децата със специални потребности имат особено голяма нужда от това да знаят какво конкретно правят добре. Както и, разбира се, да знаят върху какво точно трябва да работят още. Конкретната обратна връзка им дава и отправна точка – дотук добре, сега ще се постараем да усвоим и нещо друго.   

• „Ехааа, браво, Диди, виж, много добре написа буквата „м” – без да излизаш от реда.”
• „Браааво, много бързо свърза сричките в думата този път. Браво на теб, Мони!”
• „Да, добре. Опитай сега  да напишеш осмицата без да излизаш от очертанието на реда долу.”
• „Благодаря ти, че върна кутията на мястото й.”

Това са само част от изреченията, които можете да чуете по време на една сесия. И тъй като казването на „Браво!” по този начин вече се е превърнало в мой навик, така говоря и с колегите и близките си, което много подобрява комуникацията помежду ни. На всеки му е приятно да чува, че се е справил креативно, бързо, че е постъпил мило и т.н. Това, което искам да кажа е, че даването на конкретна обратна връзка е може би малко трудно в началото и ни се струва, че отнема твърде много време, но постепенно човек свиква и вижда ползите от допълнителното усилие. Освен това, този начин на говорене помага и на нас да осъзнаем ясно как напредва детето. 

Коя обратна връзка е АКТИВНА И КОНСТРУКТИВНА и какви са ползите от нея?

Според проучванията на д-р Шели Гейбъл, професор по психология от Университета в Калифорния, нашите отговори и реакции се разделят на:

• активни и пасивни - в зависимост от количеството енергията, която влагаме в тях
• конструктивни и деструктивни - в зависимост от въздействието, което имат върху събеседника ни

Така че, можем да разделим типовете обратна връзка в четири квадранта:

Представете си, че един от учениците в класа, от когото никога не сте очаквали да научи таблицата за умножение, вдига ръка и ви казва всички произведения от едно до десет с 5.

Какво бихте могли да му отговорите:

Деструктивна активна обратна връзка: „Леле, Кристина, най-после да чуя нещо хубаво от теб, не мога да повярвам направо.”

Деструктивен пасивен: „Седни си. Кой ще продължи с таблицата с шест?”

Конструктивен пасивен отговор: „Добре, седни.”

Конструктивен активен отговор: „Браво, Криси, запомнила си всички произведения, каза ги абсолютно вярно.”

А ако ученикът, вдигне ръка и сгреши отговорите на задачите от дъската, какво ще му кажете тогава?

„Не, не, пак сгреши. Омръзна ми от теб, Валентине! Сядай и повече не вдигай изобщо ръка.” или

„Не, не е вярно това, сядай!” или

„Помисли по-добре следващия път” или

„Вальо, първите три ги сметна вярно, но на четвъртия пример изпусна „едно наум”. Като цяло обаче си разбрал как се смятат тези задачи, много добре.”

За съжаление, таблицата по-горе не отразява една от съществуващите възможности – безразличното личице, липсата на реакция, липсата на контакт. Но тя е реална и често срещана в класната стая - когато учителят се е отказал да преподава на едно или друго дете, защото не знае как или смята, че няма смисъл, или в кабинета, когато ресурсният учител или терапевтът допуснат да се разсеят, попълвайки документи, гледайки си часовника, разговаряйки с колега или с родител.

Какво чува тогава детето за себе си: „Оставете го, колега, той не може да смята, изобщо не му давайте тест”? Или какво чувства, когато вдига поглед към учителя и учителят минава покрай другите ученици, спира се, гледа в тетрадките им, а него го подминава?... 

Когато детето се почувства пренебрегнато, вероятно ще поиска да ви даде сигнал, че съществува, и ще започне да привлича вниманието ви с някаква форма на  проблемно поведение - за него вашето внимание е най-важно – негативното внимание за всяко дете е по-добро от липсата на внимание.

Всички се страхуваме понякога да не се окажем лоши учители или терапевти, но истина е, че децата сами ни учат и с времето ние се напасваме към тях и те към нас. Учила съм много неща през годините – имала съм всякакви учители, професори, треньори, инструктори – когато са ме унижавали или подценявали, не съм искала да се връщам в часовете им и не съм ги уважавала, когато са ме пренебрегвали и са се отказвали от мен, съм се отказвала напълно от всякакво усилие и участие, когато са искали много от мен – съм се старала да се справя и да отговоря на високите им очаквания, когато са искали много от себе си, са ми били вдъхновение.

Обратната връзка трябва да бъде НАДГРАЖДАЩА или, с други думи, ДА НАСТРОЙВА МОЗЪКА НА РЕЖИМ „РАЗВИТИЕ”

Какво означава това?

Означава, че ако казваме на децата, че са умни, добри в нещо и т.н. или че са неспособни, че не им се отдава дадена дейност, др., те ще приемат тези твърдения за даденост, тоест за неподлежащи на техния контрол. Но ако им казваме и показваме, че полагайки усилия, упражнявайки се, тренирайки с постоянство и търпение, стават все по-добри в нещо, те ще са склонни да работят за него, за да бъдат по-успешни.

Хубаво е да се връщате към миналите постижения на децата и да насочвате вниманието им към неща, които са усвоили чрез търпение и труд. Например „Спомняш ли си как ти беше трудно да четеш в началото, но с малко помощ от нас и с упражнения се научи”. С това казваме на детето, че нещата, които прави и може да прави, зависят от него (а също и от нас, които сме там, за да осигурим мъничко помощ, ако се налага, но то е този, който овладява даденото умение).

Обратната връзка трябва да включва и НЕЩО НАГЛЕДНО И ТРАЙНО, КОЕТО ДА НАПОМНЯ ЗА ПОСТИЖЕНИЕТО

За децата, както всъщност и за нас, е важно да имаме някакво удостоверение за успеха си, нещо което да ни напомня, че сме се справили добре, към което можем да се върнем в последствие.

Напоследък това, което правя, е да ограждам добре изписаните букви. Това, разбира се е съпроводено с много похвали и обяснения защо тази буквичка е хубава, сравнявам я с другите и я ограждам. Сега собствената буквичка е модел за детето. А кръгчето около нея е признанието за успеха от старанието му. Понякога децата се връщат към страничката с добре изписаната буква и ми я посочват. Това означава, че имат нужда от някаква реална следа, която да им напомня, че че са се справили и да ги кара да си мислят, че могат да се справят и в бъдеще.

Освен подписите с „Браво” и „Отлично”, други варианти за знаци за успех особено за по-малките ученици са печатчета или стикерчета на страничката и, разбира се, хубави оценки в бележника.

Обратната връзка трябва да бъде ИСКРЕНА И СЪОТВЕТСТВАЩА НА ПОСТИЖЕНИЕТО

Човек би си помислил, че често преувеличавам в позитивните си обратни връзки към децата, но това реално не е така. Може би по-експресивните отговори правят впечатление и това е целта, но едновременно с това се старая винаги да съм искрена с децата и, когато в изблик на радост им ръкопляскам, например, това означава, че наистина съм впечатлена от резултатите им, давам си сметка какво са вложили, за да успеят, и искрено им се възхищавам :).